ПРОЯВЯВАНЕ НА СНИМКА
ПРОЯВЯВАНЕ НА СНИМКА
само отражение на гнездо
в утаената локва
можеш да снимаш
от години в сънищата ти
ни птици ни дървета има
за миг дори заплетените сенки
на тополите в реката
можеш да съзреш
преди подмолното течение
от корените им
да ги изтръгне
вече седмици сред облаците
крача
там имена на вещи и на хора
губят смисъл
затова мълча
като корем на бременна
нараства споменът с годините
дори не знам дали див звяр
или пък семенце от цвете
в утробата си крие
затова мълча
***
прилича на всички жени
вечер отваря прозореца
завесите
закопчани със звезди за корниза
леко се поклащат
изпълва се тялото й
заедно с луната
рони трохи по перваза
за белия гълъб
понякога си говори сама
докато бърше прахта от телефона
поглажда корема си
растящия кафяв ореол на гърдите
сутрин
стопля с дъха си огледалото
и рисува балони
в левия му ъгъл
лудата
която носи дете
е като всички жени
стряска я понякога заблуден облак
пришит като кръпка
върху овехтелите завеси.
***
Тази среща e писмо
стояло в пощенската кутия
седемнадесет години
недорешена кръстословица
думи без връзка с вещите;
ехо са отговорите
само гласовете
още ни водят към прозорците
на споделеността
през тях сега нахлува друга светлина
полепва по слепоочията
млечна и тежка
в есенния следобед
и докато топлим ръце
над чашите с чай
загледани в града под нас
разбирам
съдбата ни е пощадила
подхвърляйки ни по хапка
от стипчивата дюля на страстта
колкото да отвори
сетивата
и да ги бележим
с памет
дар е бил
онзи отрязък от време
светулка в ключалката
на пощенска кутия
“ТРЯБВАШЕ ДА МЕ СЪБУДИШ В И ПОЛОВИНА”
не знам от какво пътуване
се връщаше в края
на онази нощ сине
но нямаше да видя усмивката ти
насън
ако те бях събудила
в и половина
и като слепец
изпуснал тояжката си
щях да навляза
в декемврийския ден
ОПИТОМЯВАНЕ
лявата ми ръка
върху хартията;
ако заличиш
палеца и кутрето
и на мястото им
напишеш стих,
погледната отгоре
осакатената ми
костелива ръка
ще заприлича на птича стъпка
прикована към листа
с черни мастилени верижки.
Като онази екзотична птица
от картината в галерия “Gouttiere”:
учи се да лети по земята,
безразлична към туристите,
и кълве зърна само
от дланта на собственика.
AL FARDA*
Не им поднасяй фурми
за закуска,
al farda,
те не носят пустинята
в кръвта си,
влюбени са във високите скорости
и многословните стихове -
al farda,
ми шепне той,
докато се опитва да улови
с устни
две слънчеви петна
върху голото ми рамо.
—————————–
al farda* ( араб.)- единствена моя
***
В най-свободната зона на плажа
между редици от камъшитени чадъри
и любопитни погледи
очите ми пробягват
по отворената страница
“мамо, в твоята утроба
ти подготви смъртната ми маска”
Опитвам се да приема
несъвършенството
на човешкия род
и мисълта
че съм носила под сърцето си
смъртта
цели девет месеца
и докато дъщеря ми строи
замъци на брега
упорствайки срещу морето
се чувствам някак си примирена
наблюдавайки
колко съвършена е
в детството си смъртта
колко свободна
ЗВЕЗДОБРОЕЦЪТ
тя досущ прилича на аквариум
с избуялите филизи на асмата
ако не беше тази белота
бликаща от стените
по каменното стълбище
се стича лазурно сияние
тежката част на небето се свлича надолу
и стаята се изпълва с пърхащи криле
и плисък на вълни;
не слагайте покрив
оставете го да ниже огърлици
от падащите звезди
когато стените набъбнат от влагата
и солта в очите му покрие гледеца
белотата ще се пропука
и всички цветове затворени в нея
ще потекат
не слагайте покрив
едната му половина не е от този свят
ДВА ПЪТИ ПО-БЪРЗО
когато куфарите ти пристигат
със следващия полет
или с два дни закъснение
си толкова уязвима
в откритото кафене под чадърите
на този непознат град
с оранжево червило и четка за зъби
в дамската чантичка
и докато ми показваш снимки
в които искри светлина
от усмивките ти а мен ме няма
в твоята свобода
внезапен вятър прекатурва чадърите
и изсипва цялата сол на морето
в очите ни
какво от това
никой тук не говори езика ти
дори аз не разбирам какво казваш
долавям само вкуса
на думите
оранжево наситени
и някак по-лесно е
да ги преглътна
