Василка Петрова-Хаджипапа

***
Продавачите на кестени
са посипали очите си с пепел.
Пукат се топлите кестени
върху гаснещата жарава.
Зимни усмивки ги носят
към слепите пусти дворове.

В огромната паяжина на улиците
от бримка на бримка се мятам.
Плавно се сменят сенките
на дървета и облаци.

Изгорелият кестен на слънцето
се е пукнал.
Меко се посипва нощта.

ВЕЧЕРНО

Восъчните усмивки се топят.
Локомотивите се оттеглят кротко.
Атрофиралите нерви болят като стъпкана трева.
Детелините дишат увяхналия въздух.
Кожата ни жадува горещи празници.
освобождението има ухайни, нощни ръце.