/Из предстоящата книга с работно заглавие „Познатото и непознато за Св. Минков”/

Румяна Пенчева

Неизвестен и непроучен момент от биографията на Светослав Минков е партийното му обследване. Предисторията започва с Юнския разширен пленум на ЦК на БКП. Във в. „Работническо дело” от 14 юни 1949 г. е поместено съобщение, че на 11 и 12 юни се е провел пленум с доклади на Васил Коларов, Вълко Червенков и др. Основната тема е била антипартийната дейност на Трайчо Костов, като последствията са, че го вадят го от състава на ЦК и го изключват от БКП. В следващия брой на вестника намираме заглавието „Изключени членове на унгарската партия на трудещите се”, което трябва да ни говори, че във всички компартии на социалистическите срани вървят “оздравителни” процедури. „Работническо дело” от 21 юни 1949 г. публикува Резолюция на Юнския пленум на ЦК на БКП. В обширния текст с надебелени букви се очертават шест извода, които се налагат от двудневната работа на форума:
Първи извод – Корекции и допълнение в икономическата политика към селските производители, да заздравят съюза с работническата класа.
Втори извод – Безпощадна борба за точно и строго провеждане на партийната и отечественофронтовска политика от горе на долу и от долу на горе за премахване на констатираните извращения, нередности и грешки, сурово наказвайки нарушителите без оглед на лицата и служебния им ранг.
Трети извод – Да прочистим до край нашите партийни редици от случайните, гнили и чужди елементи, промъкнали се в тях, особено да прочистим нашите селски партийни организации; да засилим в тях марксистко-ленинската просвета, възпитанието в духа на интернационализма във всичките му форми, да издигнем нови проявили се в рабатата и борбата кадри, да положим грижа за техния растеж, да осигурим постоянна проверка и контрола на изпълнението на решенията, да укрепим партията всестранно – оргонизационно и идеологически – такъв е третият решаващ политически извод от избирателната кампания и изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май т.г.
Четвърти извод – Да се прекрати всяка недооценка на Отечествения фронт.
Пети извод – Да закрепим на всяка цена постигнатия размах на разяснителната работа.
Шести извод – Да засилим нашата бдителност, да я направим органическа съставна част от нашата повседневна работа, да възпитаме и развием в народа съзнанието за необходимостта от постоянна, повсеместна бдителност по отношение на враговете.
Изводите са сведени до всички партийни организации и съответно се изисква да бъдат приведени в изпълнение. Партийната организация “Христо Ботев” при СБП не прави изключение. Завръзката намираме в Протокол № 14 от 1 септември 1949 г. на партийното бюро. (ЦДА, Фонд 357, оп. 1, а.е. 14) Дневният ред е в две точки – 1. Снемане на решенията на юнския разширен пленум на ЦК на БКП. 2. Обсъждания. В скучния текст не откриваме много любопитни неща, но последният абзац ще предопредели много човешки съдби: “Др. Михайлова направи съобщение за състава и заседанията на комисията, която ще направи прочистване на партийната организация от случайни, чужди или вражески елементи.” Няма данни кои са елементите нарочени за прочистване. Месец и половина по-късно Орлин Василев отправя запитване кога ще станат ясни резултатите от чистката. Иван Мартинов се намесва и казва: “Има партийци, които много говорят около арестите. Апелирам: да не се поддаваме на мълвата и да мълчим!”. Председателят на събранието Камен Калчев допълва: “Лично ЦК води обследването. Не изпадайте в паника и работете активно.” Решенията и инструкциите на Юнския пленум не засягат само писателите – подобни обследвания, с далеч по-тежки последствия за хората, е имало във всички структури на обществения живот. Тръпкопобиващо звучат думите на единия от обследващите: “Комисията не е длъжна да разкрива източникът на своите сведения.” Настъпва удобно време за инсинуации, клюки и отмъщения. Ето къде е използвано донесението на Славчо Красински срещу Светослав Минков, за което споменахме вече. По същото донесение Орлин Василев и Ст. Ц. Даскалов също са потърпевши. Но може би то е само фрагмент, един от много други подобни “документи”.

П Р О Т О К О Л

На 6 и 7 април 1950 се състоя събрание на партийната организация “Христо Ботев” при Съюза на бълг. писатели със следния дневен ред:
1. Прочитане доклада на комисията по обследване на организацията.
2. Вземане на решение по обследването.
Събранието се председателствуваше от Камен Калчев. Той даде думата на др. Иван Мартинов, който прочете доклада на комисията.
След това по доклада бяха зададени редица въпроси.
Др. Орлин Василев попита: а) кой е съобщил за злоупотребените от него пари; б) кой е източникът на сведението, че той преди 9 септ. е избягал с няколко чужди легитимации и с връзка ключове; в) с кои книги е обслужвал фашистката пропаганда?
Др. Тодор Генов – а) откъде е сведението за фирмата “Естеко”? б) кой е съобщил, че той е бил осъден от македонците и че се е бил срещал с агенти на полицията?
Др. Г. Крънзов поиска да се конкретизират обвиненията срещу него.
Др. Ат. Душков – кой е източникът на сведенията за него?
Др. П. Славински – комисията имала ли е предвид изложението, което той е направил?
Др. Св. Минков – четена ли е самокритиката, направена от него през 1945 г.
Др. Лозан Стрелков – а) известни ли са писмата на Ст. Ц. Даскалов, с които той е молел да бъде изпратен в Германия? б) по-малки ли са престъпленията на П. Славински и Т. Боров от тия на Т. Генов?
Др. Челкаш – какви са литер. постижения на Т. Боров?
Др. Вежинов – какво е участието на Т. Боров в потушаването на Септемврийското въстание?
Др. Яко Молхов – какъв е творческият актив на П. Славински?
Др. М. Наимович – какви са литер. заслуги на Стефан Марков?
Др. Х. Бенадов – няма ли между останалите членове на парт. организация хора, които подлежат на наказание?
Др. П. Матеев – разглеждала ли е комисията в-к “Вик”?
На зададените въпроси отговори др. Ив. Мартинов. Той изтъкна, че много от въпросите могат по-късно да влезат като елементи на изказванията. Въпросите на обвинените показват, че те не разбират положението си. Комисията не е длъжна да разкрива източникът на своите сведения.
Др. Орлин Василев е обслужвал фашистката пропаганда с книгите си “В сенките на Пирина” и “Рицарите на Грал”.
При обследването на др. Т. Генов е станало дума за филмовата къща, която той е откупил от един евреин и с която по-късно е служил на реакцията. Свидетели са доказали, че Т. Генов се е опитвал да замине за СССР, лъжейки че е бил осъден на смърт от македонците.
Г. Крънзов е изнасял преди 9 септ. доклади пред артисти, в които се е изказвал против другарите комунисти, работещи тогава в областта на театъра.
Има документи за участието на Ат. Душков в обществената сила на Дочо Христов.
Комисията има предвид изложението на П. Славински, но то е направено много късно и не съдържа сериозна самокритика.
Св. Минков не е давал на комисията самокритиката си.
Писмата на Ст. Ц. Даскалов са известни на комисията.
Т. Боров е взел участие при потушаването на Септемврийското въстание. Той е бил член на една шпицкомандаджийска група. Преди групата да влезе в бой той се е върнал и по-късно е възхвалил палачите в своя фейлетон “Хуриет”.
Комисията е преценявала цялостно дейността на обвинените.
Обвиненията срещу останалите членове на парт. организация не са били доказани и потвърдени. Акцията по прочистването ще продължи.
След отговорите, които направи др. Ив. Мартинов думата беше дадена поотделно на предложените за наказания другари.
Петър Славински – Чувствува се дълбоко засрамен. Срамно му е да гледа другарите в очите. Не е съгласен, че през целия си живот е провеждал фашистка политика. Неговата книга “Фрина” е била отречена от църквата, а книгата му “Клеомен” е насочена срещу тираните. Прогресивни тенденции са прокарани и в третата му кн. “Ширинея”. В сп. “Философски преглед” е писал срещу капитализма. Верно е, че в една от книжките на сп. Сердика е поместен репортаж с неговото име. Репортажът, обаче, не е написан от него, а от Матвей Вълев. Кметът Иванов е поставил името на Славински под репортажа, на което той реагирал остро и е станал скандал. Др. Иванова е изпратила писмо, в което се доказва това. През 1941 г. ратниците са писали срещу него в своя вестник.
Имало е един момент, след започването на войната, когато се е поддал на погрешното схващане, че Германия и СССР ще вървят заедно срещу капитализма.
Проявил е кариеристични уклони, хвърлял е всичките си сили за укрепване властта на тогавашната община, на фашистката власт. Съзнава тая грешка. Винаги е бил използван от управляващите. Как е станал секретар на общината и приятел на кмета? Неговата книга е харесала на кмета Иванов, той е смятал, че Славински е голям писател и го е бранил винаги след назначаването му за секретар на общината. На два пъти е била издавана заповед за арестуването на Славински.
Поради угодничество и неизясненост е печатал в сп.“Сердика” фашистки материали. Отделението в общината, което възглавявал, е станало гнездо на комунисти. Фактът, обаче, за неговото сътрудничество с фашистите си остава. Подчертава, че съзнателна пропаганда на фашизма не е правил. Особено през последните години преди 9 септ. е участвувал в легалната съпротива. Снимките, в които е фотографиран с германци са отивали в ръцете на Партията. Смята, че е изпълнил задачата си като историограф на Отечествената война. Случаят с жените, които е приел в родиоколата е изопачен. Жените са били приети от др. Дако Даковски, който е бил командир на колата.
След 9 септ. е написал около 180 статии и репортажи и един роман, който вече е привършил.
Приема наказанието с облекчение. Обещава, че ще работи, за да оправдае доверието.
След изказването на П. Славински бяха му зададени въпроси.
Др. Л. Стрелков – а) глобявал ли е като секретар на общината прогресивни чиновници; б) отказвал ли е да назначи като чиновници в общината хора, за които е знаел, че имат напредничави схващания? в) кой е финансирал издателство “Перун”? г) каква е била неговата роля в това издателство? д) кога е дошъл агент, за да го арестува?
Др. Челкаш – а) защо е отказал да приеме него и др. Ив. Бурин в колата? б) правил ли е опит да наложи романа си за издаване в Унгария? в) как си обяснява Славински факта, че в един унгарски вестник той е бил наречен участник в боевете за освобождаването на Буда-Пеща?
Др. Кр. Пенев – знаел ли е кметът, че в общината е имало на служба комунисти?
Др. Орлин Василев – говорил ли е той (Орлин Василев) с него за своите връзки с Партията?
Др. М. Марчевски – откъде знае, че снимките са били предавани на Партията?
На зададените въпроси П. Славински отговори така:
Не си спомня нито един случай да е глобявал прогресивни чиновници.
Не той, а кметът е отказвал да назначи като чиновник в общината др. Здр. Сребров.
Издателство “Перун” е било финансирано от М. Бояджиева Той е внесъл в това изд-во 70,000 лв., които всъщност не са били негови, а на М. Бояджиева. Участвал е в заседанията на издателския съвет.
Агентът е дошъл в неговата квартира и е чакал, докато кметът се споразумее с Филов. Неговото арестуване е било отменено и той е бил изпратен да копае бункери.
Не е приел веднъж през време на Отечествената война в колата си Челкаш и Бурин, понеже тя е била натоварена с акумулатори.
Не е правил опит да издаде романа си в Унгария.
По свой почин една унгарска журналистка е писала, че той е участвувал в боевете за освобождаването на Буда-Пеща, което не е верно.
Кметът е знаел, че в общината има на служба комунисти. В едно поверително писмо в общината е било донесено, че О. Василев, Вежинов и Б. Райнов правят комунистически събрания.
Не е чувал от Орлин Василев, че той е бил член на партията. За това се е научил от поверителните писма.
След 9 септ. е научил, че фототеката на общината е била използвана от Партията.
Тодор Боров – до 9 септ. не е имал организационна връзка с Партията. Допуснал е тежка грешка, като е участвувал в наказателен отряд през време на Септемврийското въстание. Контролната комисия на Партията е обследвала неговия въпрос. През 1946 г. отдел “Кадри” при ЦК също е искал изложение от него по тоя въпрос. Поради своята грешка след 9 септ. е смятал, че не е годен да стане член на Партията. Само поради курса на Партията към масовизиране е влезъл в нея.
През 1943 г. не е уволнявал чиновници с прогресивни разбирания. Напротив, укривал е Елена Савова.
Направил е тежка грешка като е участвувал в комитета за изготвяне каталога за читалищата. Този каталог, обаче, съдържащ предимно класиците на нашата литература, не е имал за цел да унищожи книгите на прогресивните писатели.

На Т. Боров бяха зададени следните въпроси:
Др. Арманд Барух – какво е отношението на парт. организация при библиографския институт към него?
Др. М. Марчевски – кой го е канил да влезе в Партията?
Др. Г. Веселинов – верно ли е, че е разполагал с поверителни книжа, които са станали достояние на чуждото разузнаване?
Др. Страшимирова – как ще обясни, че е издигал чужди кадри, с отрицателно отношение към Комунистическата партия?
Др. Вежинов – наказателният отряд, в който е участвувал, извършвал ли е убийства? б) кои са мотивите му, за да напусне отряда? в) каква е интимната му, приятелска среда? г) бил ли е близък на Иван Стефанов?
Др. В. Вихра – само на лекомисленост ли се дължи участието му в шпицкомандата?
Др. В. Иванов – получил ли е хонорар за каталога? б) как ще обясни, че в библиографския сборник, който е издал след 9 септ., са поместени некролози за реакционери като Мишев, Хранов, Чешмеджиев, статията на Тренков и др.?
Др. Н. Фурнаджиев – какви са отношенията му със Станчо Чолаков и Димо Казасов?
Др. Л. Стрелков – предал ли е Ясенов на полицията?
На въпросите Т. Боров отговори така:
В Народната библиотека са се породили разправии, които са се дължели до голяма степен на неговата неправилна кадрова политика. По тоя въпрос е направил изложение до др. Вълко Червенков.
Да влезе в Партията го е канила в Берлин др. Воденичарова, а след 9 септ. Жендов, Дим. Митов и др.
Не е верно, че е разполагал с поверителни книжа, които по-късно да са попаднали в ръцете на чуждото разузнаване.
Има силно увлечение по библиографското дело. Преценява хората по тяхното отношение към това дело. Смята, че дори ако Партията заеме неправилно отношение към библиографията, той ще се обяви против нея. Ценял е хората не по политическите им качества, а по това как работят като библиотекари. Ако се беше опрял на Партията, щеше да се справи със своята работа.
Отрядът не е срещнал съпротива, освен на Арабаконак. Той не е стрелял. Върнал се е, защото още тогава е разбрал, че е направил грешка. Прочел е позив на Комунистическата партия, който го е убедил да се върне в София.
Със Станчо Чолаков и Д. Казасов е имал служебни отношения със знанието на Партията. Със Стефанов се познава още от Берлин. Удивлявал се е от него като от истински комунист. Той се е държал здраво и твърдо. След 9 септ. е бил в добри отношения с него.
Приятели са му били Михов, Борис Стоилов, Арсени Лечев и др.
Обвинението, че е предал Хр. Ясенов на полицията е клевета. Бил написал статия срещу Страшимиров и той, ядосан от това, го обвинил, че е интелектуалният убиец на Ясенов. Всъщност той е заминал от България една година преди убийството на Ясенов.
Неговите думи за библиотеките в СССР са били изопачени. Имал е винаги най-добро отношение към съветското библиотечно дело.
Получил е около 5,000 лв. за участието си в изготвянето на каталога.
Допуснал е груба грешка с редактирането и издаването на библиографските сборници. Сборникът е трябвало да излезе през 1946 г., а е излязъл през 1949 г. Грешките се дължат на неговия обективизъм.
Атанас Душков – смята, че това е най-печалният ден от живота му. Изпитва срам и смущение. Не е говорил никога против Партията. Произхожда от прогресивно семейство, живял е в оскъдица. Като печатарски работник се е запознал с комунисти, които са оказали голямо влияние върху него. Писал е прогресивни произведения, заради които е бил арестуван от полицията. Работил е във в-к “Заря” и често е имал неприятности с полицията. Подпомагал е борбата на Партията. Бил е приятел с редица писатели-комунисти. Във в-к “Зора” е поместил с гордост дописка за съветски учен.
Др. Хр. Радевски предложи вместо Ат. Душков да разказва биографията си, да отговори по същество на обвиненията, които му се правят.
Др. К. Калчев постави на гласуване предложението на др. Радевски и то бе прието с мнозинство.
Др. Душков – признава, че преди 9 септ. е участвувал като писател на едно от събранията на обществената сила . В Италия е отишъл с група бранници, но не като техен командир, а като журналист от в-к “Зора”. Бил е принуден да облече бранническа униформа. Като кореспондент е бил изпратен и в Солун, но не е писал и затова Д. Крапчев го е изхвърлил от вестника си. Не е бил в никакъв военен щаб. Препоръчал е Вежен за уредник на списанието на М-вото на народното здраве. Не познава Трифонов.
След това на Ат. Душков бяха зададени въпроси.
Др. М. Наимович – а) бил ли е в пропагандната рота? б) как е станал военен дописник?
Др. Пенджерков – как е постъпил на работа във в-к “Зора”?
Др. Михайлова – защо Душков е укрил своята племенница, бивша бранническа командирка?
Др. В. Георгиев – кога е постъпил в “Зора” и кой го е препоръчал?
Др. Г. Веселинов – писал ли е в “Орле”?
Др. М. Лъкатник – сътрудничил ли е във в-к “Устрем”?
На въпросите Ат. Душков отговори така:
Не е бил в пропагандната рота. Името му е било зачеркнато в предложения списък. Военен дописник е станал като доброволец.
Постъпил е на работа във в-к “Зора”, понеже е бил уволнен от в-к “Заря”. Започнал да работи на парче, а след това постъпил на служба. Това е най-голямата му грешка в неговия живот.
Във вестниците “Орле” и “Бранник” е участвувал с две стихотворения, едното е дал сам. Във в-к “Устрем” е печатил едно стихотворение, което е изпратил сам
Не е знаел, че неговата племенница е била търсена след 9 септ.
Др. Вежинов попита, дали Ат. Душков в голямото изложение, което искаше да прочете пред събранието, е посочил своите грешки.
Ат. Душков – не е направил това.
Тодор Генов – благодари на Партията, че най-после му се дава възможност да си каже думата, да се взре в своя живот, който комисията намира за празен. Смята, че отношението към него е ликвидаторско. Изненадан е от заключението на комисията. Чакал е деня, в който ще може да каже, че обвиненията срещу него са лъжа. Благодари на комисията, че му е оставила възможност да работи.
През 1929 г. при онова съзнание, което е имал, е взел участие в издаването на отвратителния памфлет срещу СССР “Гола Русия” по П. Истрати. Той е направил тая груба грешка в един момент, когато активно се е борил срещу клеветниците на Съветския съюз. В същото време е издавал с А. Страшимиров в-к “Знак”.
След това Т. Генов прочете писмените си самокритики, които е представил на комисията.
Др. В. Георгиев предложи Т. Генов да говори по обвиненията.
Т. Генов – смята, че обвиненията срещу него са странност, която се намира под нивото на Партията. Той се възмущава от тях. За своята работа във в-к “Вик” заслужава признание. Не е получил нито стотинка от Партията, за да замине във Франция. Нито за един миг не е поставял въпроса да замине в СССР. Това е абсолютно неверно. Провеждал е Димитровски курс, срещу който Партията тогава се е обявила и затова не е давала пари за издържането на в-к “Вик”. В 1935 г. злонамерено е бил обвинен, че е агент-провокатор. Не е водил разгулен живот. От 1938 г. до 1940 г. е работил като пласьор в една филмова къща. Евреинът, собственик на тая къща, при заминаването си от България му предложил да му продаде фирмата срещу 200,000 лв. Парите е взел от своя зет и от един пенсионер, които дават по 100,000 лв. Това са неговите богатства. За сумите, с които е разполагал, могат да се вземат сведения от Аструк Калев, който е бил адвокат на фирмата. Никога не е разполагал с големи средства, водил е мизерен живот.
Др. Страшимирова – какъв характер са имали филмите, с които е работила къщата?
Т. Генов – не обръщал внимание на филмите. Смята, че те са били прогресивни.
Др. Ив. Мартинов – през време на антикомунистическия пакт фирмата получила ли е два английски филма?
Т. Генов – фирмата е имало да получава филми от Англия. Филмът не му е бил даден само само срещу един подпис, той е водил борба, за да го вземе.
Др. Байчински – имал ли е апартамент, в който е гуляел във времето, когато от него са искали средства за подпомагане на интернирани другари и той е отказал да даде?
Др. Крум Пенев – съществувал ли е договор за получаването на филмите? б) защо е бил отзован от Анкара? в) давал ли е да се превежда една оперета, след което е отказал да заплати хонорар?
Др. Муратов – за какво е получил хонорар от кн. “Гола Русия”?
Др. Мартинов – каква заплата е получавал в “Берси”? б) колко екземпляра от книгата “Гола Русия” е дал на изд-во “Данов”?
Др. Сугарев – какво е правил в чужбина?
Др. Фурнаджиев – какви са били отношенията на Т. Генов с околийския н-к Оровчанов; ходил ли е в Берковица през време на Септ. въстание?
Др. Вежинов – признал ли е в самокритиката си, че е издал книгата “Гола Русия”?
Др. Радевски – поради какви причини е избягал от България?
На зададените въпроси Т. Генов отговори така:
Неговото жилище е било в помещението на фирмата, там се е събирал със свои приятели. Не са се обръщали за помощ към него. Никога не е отказвал да даде пари за подпомагане на интернирани другари. Помагал е с марки чрез М. Станев и Н. Баров.
Имало е договор за получаването на английските филми.
Не е давал оперета за превод. Сам той е авторът на оперетата “Ай завалъ Ахмед”.
Неговото уволнение от Анкара е било своевременно анкетирано. Обвиненията са били фалшиви и той е бил реабилитиран.
Не е превел книгата “Гола Русия”, а е участвувал само в нейното издаване и разпространение.
На изд-во “Данов” са били дадени 1 000 екз. Сумата 87,000 лв. от тия екз. Получил не наведнъж, а периодично. Заплата не е получавал.
Ходил е в Белгия, където е работил по строежите и е бил обущар. Върнал се е в България и след това през 1931 г. е отишъл във Франция, където е бил член на комунистическия синдикален съюз.
Майка му е имала интимни връзки с Оровчанов, който е бил учител в Берковица, а не околийски н-к. Няколко дена преди атентата в София Т. Генов е бил пребит от полицията и затова е отишъл при майка си в Берковица. По-късно те са се скарали с Оровчанов.
След като е говорил на гроба на Иван Милев, той е бил подгонен от полицията, затова и избягал в Белгия.

Б. Несторов – признава, че е виновен. Проявил се е като слаб комунист. Обещава, че ще работи, за да поправи грешката си. Заминал за Албания като секретар на българо-албанското д-во. С албанците е бил в много добри отношения. Проявил е интерес към нова Албания. Сбъркал е като не е разбрал съображенията на албанците, които не са му позволили да отиде в родното си село, което се намира на границата. След връщането си в България не е скрил своята грешка.

Орлин Василев – иска от организацията да му разреши на следващото събрание да си направи системна и цялостна самокритика. Моли да му се кажат всички неща, за да се свърши веднаж за винаги с мътното минало.
Смята, че някои формулировки на обвиненията срещу него са фактически неверни. През 1923 г. не е станал ренегат. Партийни пари не е обсебвал. Иска да се оттегли от комисията това обвинение. Не е убеждавал никого да се откаже от писането на сценарии, както го обвинява комисията. Не се е подмазвал и не е гонел натрупване на пари. Голям негов недостатък е, че се е врял в много области, но това е вършил не от кариеристични подбуди, а от желанието да бъде там, където се готви манджата, като и той помогне с нещо.
В живота му няма случай, при който да е избягал, оставяйки легитимации и връзки с ключове на непартийно лице.
Не е писал порнографически книги. Комисията, която го обвинява в това, има предвид неговата хумористична книга “Таласъм”. Иска формулировката на това обвинение да бъде смекчена.
Признава, че кн. “Рицарите на Грал” е негов литературен грях. При условията, в които е била написана тая книга, тоя литературен грях преминава в политически. Книгата, обаче, поради еврейския произход на легендата, която е легнала в основата, няма нищо общо с Хитлер и фашизма.
Тежък политически грях е неговото пътуване в Македония, в резултат на което е написал кн. “В сенките на Пирина”, в която е възпял Т. Александров. Това е сериозна грешка, за която вече си е правил самокритика. Смята, че е неправилно днес да се налага наказание за тая книга.
Своите грешки той е правил винаги, когато се е откъсвал от Партията. Мръсно петно в живота му е редактирания от него в-к “Страници за всички”, където е направил интервю с Танев.
В сп. Сердика не е печатил материали, за които може да бъде упрекнат. Грешката му се състои в това, че той е работил за укрепването на едно списание, което е провеждало фашистка политика.

Поради напредналото време и неизчерпания дневен ред събранието беше отложено за следващия ден.
На другия ден думата беше дадена отново на др. Орлин Василев, за да си направи обещаната самокритика.

Др. Орлин Василев – написал е допълнение към своите изказвания. Моли организацията да приеме от него като подарък едно дворно място в Горна-баня, върху което да се построи почивен дом за писателите.
Поддържа самокритиките си, които е правил преди 9 септ. 1944 г. Чете първата си самокритика, направена от него пред др. Пеко Таков. Не е имал организационна закалка, но е успял да се справи с възложената му работа. Проявил е интелигентски индувидуализъм, забравял е подкрепата, която му е окозвала Партията. Бил е надменен и горд, не се е вслушвал в критиките, живял е откъснат от работническата класа. Сепнал се е навреме и е пожелал да излезе от тресавището на грешките. Привежда един пасаж от решението на ЦК от 1942 г., с което е бил приет отново в Партията.
Смята, че още не е изживял недостатъците си. Трябва да бъде наказан за писателското си клатушкане, за своето участие в сп. “Сердика”, в сп. “Страници за всички”. Обещава, че ще преодолее недостатъците си.
След изказването на др. Орлин Василев бяха му зададени следните въпроси.
Др. А. Тодоров – не смята ли, че в повестта си “Бялата пътека” неправилно е отразил Септемврийското въстание и че за отрицателното отношение към него е бил виновен той, а не статията на А. Тодоров? б) защо не се е свързал със здрава нелегална среда, когато е дошъл в София? в) не е ли наивно, че Хрелков го е завел при ликвидаторите? г) защо отхвърля всички обвинения срещу него? д/ осъществил ли е обещанията, които е дал при приемането му в Партията?
Др. Л. Стрелков – бил ли е на работа в Нар. Библиотека? б) бил ли е на банкет, на който е викал “Да живее Цанков”? в) бил ли е уволняван за кражби от библиотеката? г) какви са грешките в кн. “В сенките на Пирина”, тия грешки само от тъпота ли ги е направил? д) кога се е отклонявал от Партията? е) какво означава подаръкът, който направи на парт. организация?
Др. П. Матеев – не намира ли, че в кинематографията не се държал като комунист?
Др. Бдинец – подарявал ли е хонорара от една своя книга на Партията, който след това се оказало, че не съществува?
Др. Крум Кюлявков – а/ получавал ли е чрез него марки от ПО; верно ли е, че в едно писмо е съобщил за събрани 40,000 лв. от интелектуалци; отчел ли се е? б) верно ли е, че в една библиотека те са се срещнали и той е казал, че ще замине на село, въпреки заповедта на Партията? в) казвал ли е, когато му е била предадена заповедта на Партията – писателите комунисти да отидат в партизанските отреди, че това е погрешно? г) отказвал ли е да сътрудничи в сп. “Патриот”?
Др. Д. Осинин – защо е разработил мистичната легенда за Грал?
Др. Ив. Мартинов – защо е пазил нелегални документи?
Др. Пенджерков – какви гафове е направил при посещението си в Москва? б) ругал ли е публично един работник?
Др. Челкаш – какви са отношенията му с П. Славински и как гледа на неговите грешки?
На тия въпроси О. Василев отговори така:
Ангел Тодоров е нарекъл в една своя статия книгата му “Бялата пътека” фашистка и това е определило отношението към него. Разбира се, за това е виновен главно той, вината на един писател се определя преди всичко от неговите произведения.
В София е пристигнал когато е бил на 21 години. Живял е извънредно лошо и мизерно. Насочил се е към своите съученици Ем. Коралов и Л. Станчев. Разчитал е на Хрелков, но проявил политическа неграмотност като се е свързал с ликвидаторите. Не е бил привлечен от другарите в РЛФ и затова е започнал да печати във в-к “Дума”.
Не е отхвърлил всички обвинения срещу него, а само три пункта като фактически неверни.
В миналото е обещавал пред Партията, че ще се поправи и след това не е допускал политически грешки.
Бил е на работа в Нар. Библиотека. Назначен е бил от Радославов.
Случаят с банкета е грубо изопачен. Той е отговорил от името на чиновниците, като е подчертал тяхното лошо положение, без да възхвалява Цанков. Чете писмо от Елин Пелин, с което се опровергава клеветата, пусната от Чилингиров, срещу О. Василев.
Напуснал е библиотеката по подадена оставка.
От Партията се е отделял 4 пъти и тогава е правил полит. грешки.
С подаръка, който е направил на парт. организация, не е искал да се подмазва.
Смята, че като сценарист се е държал добре.
Обвинението на Бдинец е неверно. Такава история не е ставала.
Винаги е уважавал Кюлявков. Сега не желае да засяга някои въпроси, които съществуват между тях, понеже Кюлявков е на важна държавна работа. От него е взел марки за 50 000 лв., а за 20 000 лв. и за тях е уредил сметките си с него.
Към края на март е отишъл при Кюлявков и му е съобщил, че е преследван и трябва да се махне от София. Кюлявков му е разрешил да замине и е обещал при нужда да го повика. Върнал се е в началото на юни и е продължил работата си.
Не е вярно, че се е обявил срещу нареждането на Партията – писателите да отидат в партизанските отреди. Сам той се е приготвил да замине, но не е бил извикан.
Не е отказвал да сътрудничи в “Патриот”.
Издавал е отделни брошури, от които е образувана по-късно кн. “Рицарите на Грал”. Върху печатницата е паднала бомба и книгата не е разпространена.
Запазвал е всички документи в своя живот. Нелегалните документи са били заровени в двора на брат му.
Не е вършил гафове в Москва.
Скарал се е не на работник, а на едно хлапе, което мърморило на балкона и е пречило на събранието.
Отношенията му към Славински са били принципиални.

Ст. Ц. Даскалов – признава, че обвиненията срещу него са правилни. Тук, на това събрание няма място за осукване. Направил е грешки, като се е откъснал от Партията и е навлезъл в буржоазния печат. Търсил е признание и утвърждение като писател не от Партията, а от буржоазията. Той е обслужвал буржоазните читатели с разказите си. Голяма грешка е направил, че е приел да замине за Германия в един много напрегнат политически момент. Оттам е бил върнат като политически неблагонадежден. След връщането му от Германия е започнало неговото отрезвяване. Бил е изпратен в трудова рота. Престанал е да сътрудничи в буржоазния печат.
Направил е грешка, като не е изчакал да стане достоен за Партията. Въпреки обстоятелството, че е бил оставен като кандидат член при писателската парт. организация, той е побързал да стане член в квартала си.
Признава, че не се е съгласил да отиде на фронта. Правилно е обвинен за издаването на романа “Път”. Проявил е алчност за материални облага, бил е самонадеян и разпасан. Днешният момент е преломен в живота му.
Смята, че за неговото участие в кооперациите има недоразумение.
В това отношение е спазвал винаги съветите на Партията.
Смята, че още не е оздравял. Ще мобилизира силите си и ще води борба със себе си. Надява се, че ще му бъде оказана помощ.
На Даскалов бяха зададени следните въпроси:
Др. Л. Стрелков – пращал ли е писма, с които да моли да бъде изпратен в Германия? Молил ли е на фронта да му дадат орден, защото без такъв не ще може да се върне в България?
Др. Челкаш – присвоявал ли е на фронта чужда пишеща машина?
Др. Горчивкин – верно ли е, че има незаконно дете?
Др. М. Наимович – правил ли е доноси на полицията?
На въпросите Даскалов отговори така:
Изпращал е писма, с които е молил да бъде изпратен в Германия. Допуснал е груба грешка.
Не е молил за орден.
Върнал е пишещата машина във Военното м-ство.
Отхвърля обвинението на Горчивкин.
Не е правил абсолютно никакви доноси в полицията.

Гео Крънзов – благодари на Партията за оценката, която прави на неговата дейност. Приема наказанието. Не може, обаче, да приеме някои формулировки. Имал е антифашистка дейност преди 9 септ., подлаган е бил на побоища. В някои моменти е бил сътрудник на реакцията, а не на фашизма. Увличал се е по театъра и е станал сътрудник на тогавашната власт. Взел е участие в изработването на реакционния закон за театрите. Приел е да следва във Виена.
Не се е изказвал срещу прогресивни театрални деятели. Помогнал е на др. П. Димитров, като се е застъпил за него. С него има лични недоразумения. Не е скрил от Партията своето минало. В автобиографията си не е премълчал лошите факти от своя живот. Приема наказанието. Обещава да стане истински комунист-специалист в своята работа.
На Г. Крънзов бяха зададени следните въпроси:
Др. Муратов – какво е било участието му в сп. “Българска мисъл”?
Др. Гергинов – какви са били връзките му с Йоцов;кой го е назначил за инспектор в театрите? Как е издействувал командировка в чужбина?
Др. А. Тодоров – какво е отношението му към фашисткия репертоар?
Др. Горчивкин – участвувал ли е във въздаржателни издания?
Др. Радевски – какво е било отношението му към антисъветската война?
Др. Бдинец – бил ли е инспектор по театрите при уволнението на др. Георги Костов?
На въпросите Г. Крънзов отговори така:
В сп. “Българска мисъл” е бил редактор. Канел е като сътрудници прогресивни писатели. Статията за Борис ІІІ е написал проф. М. Арнаудов.
Имал е враждебни отношения с Б. Йоцов. Мих. Арнаудов му помогнал да стане инспектор по театрите, той му е издействувал също така и стипендия в чужбина.
Не е забранявал прогресивни пиеси. Няма никакво участие в създаването на Скопския театър.
Във в-к “Славейче” е прокарвал прогресивна линия.
В 1943 г. се е съмнявал в успеха на СССР.
При уволнението на Г. Костов не е бил инспектор.

Светослав Минков – през 1939 г. е станал учител по български език на секретаря на японската легация Дошо. Интересувал се е от живота в Япония. През 1943 г. решил да се освободи от връзките си с Дошо. Общуването му, обаче, с него продължило и по-късно. Станал секретар на японо-българското д-во съжалява за това прегрешение. През 1942 г. заминал за Япония като драгоман в българската легация, благодарение на м-р Шишманов. В Япония не е поддържал връзки с чуждите дипломатически представители. Имало е недружелюбно отношение към него. Не му е бил даден открит лист. Върнал се е в София през 1943 г. през март е напуснал работата си в министерството по собствено желание.
В неговата дейност не са лежали политически подбуди. Проявил е интелигентска слабост и лекомислие. Не е писал нито ред в полза на фашизма. Написал е книга за японската литература, но в нея е прокарал прогресивни схващания. Не е отказвал нито веднаж да сътрудничи в прогресивния печат. На процеса срещу Никола Вапцаров е свидетелствувал в негова полза.
Искрено съжалява за своите грешки.
На Св. Минков бяха зададени следните въпроси:
Др. Бдинец – през коя година е издал книгата си за японската литература?
Др. Марчевски – кой е издал книгата? Има ли в книгата реакционни мисли?
Др. Страшимирова – давал ли си е сметка, че в Япония се изпращат изпитани и доверени лица?
Др. Гергинов – съветвал ли се е с някои другари за заминаването си за Япония?
На въпросите Св. Минков отговори така:
Книгата е издал сам, а след това е дал на изд-во “Чипев”.
Издаването на книгата при тогавашните условия е, несъмнено, увлечение по японската пропаганда.
Смятал е, че са имали отношение към него като към доверено лице.
Не е искал съвет.

Цветан Ангелов – обвиненията са абсолютно верни. Като младеж е бил възпитаван в шовинистичен дух. В V кл. е бил завербуван в легиона, след това е бил изключен, но продължавал да се чувствува легионер. Участвувал е в манифестации, но не и в преследвания на евреи и комунисти. Благодарение на 9 септ. той е прогледнал при приемането му в Партията не си е направил самокритика.
На Цв. Ангелов бяха зададени следните въпроси:
Др. Здр. Сребров – къде е бил завербуван като легионер? Легионът била ли е масова организация? Има ли връзки с бивши легионери? В каква посока са се ориентирали бившите легионери?
Др. Л. Станчев – къде е сътрудничил преди 9 септ.?
Др. Михайлова – какво е било отношението му към младите прогресивни писатели
Др. Л. Станчев – скъсал ли е с идейните си заблуждения?
Др. Ем. Станев – каква служба е заемал до 9 септ.?
Др. Муратов – какво го е накарало да напусна легиона?
На въпросите Цв. Ангелов отговори така:
Бил е завербуван като член на легиона във Враца.
В класовете е имало по 5-6 души легионери.
Още преди 9 септ. е прекъснал връзките си с легионерите.
В голямата си част след 9 септ. легионерите минаха в редовете на опозицията.
Не е сътрудничил в “Орле” и “Бранник”. Писал е шовинистични стихове.
Не се е борил срещу прогресивните млади поети.
След 9 септ. се е преустроил основно.
След като се е уволнил от казармата е станал учител.
Откъснал се е от легиона постепенно. Имал е сериозни колебания. Не си спомня да е плащал членски внос. Влезъл е в Партията не за де се крие и не от кариеризъм.

След като думата беше дадена поотделно на всеки от предложените за наказание с изключение на Стефан Марков, който отсъствуваше от събранието, и след като им бяха зададени въпроси, пристъпи се към изказвания.

Изказвания за П. Славински

Др. Ив. Мартинов – като редактор на сп. Сердика П. Славински е посветил една книжка на германския кмет. Като секретар на общината е прокарвал фашистка политика. П.Славински се е фотографирал с един германец, който го е прегърнал /показва снимката/. Налице е документ, с който Славински е искал от кмета на германските войници да се разреши да пътуват безплатно по трамваите.
Комисията признава, че репортажът “7 дни” не е написан от Славински.
Др. Бдинец – смята, че П. Славински е получил слабо наказание за своите грешки и престъпления. Предлага П. Славински да остане кандидат член.
Др. Грубешлиева – П. Славински не е правил опити да издава романа си в Унгария. Унгарските журналисти често пъти са давали погрешни информации.
Др. Челкаш – Познава Славински от фронта. Преди това е чувал лоши неща за него. Останал е с впечатлението, че П. Славински е чужд елемент за Партията. Той и сега още не си е изяснил, че миналото му е позорно. Винаги и навсякъде е подчертавал своята “революционна” дейност. Имал е поведение на кариерист. През време на Отечествената война не е проявил преданост към делото на войната – като началник на радиоколата и като историограф. Движил се е главно по щабовете. Гледал е на своята работа като на леко и хубаво прекарване на времето. П. Славински трябваше да бъде по-честен и по-откровен. Той заглаждаше обвиненията и с това доказа, че не се е преустроил и не се е доближил до нравствеността на комуниста. Наказанието му е справедливо. Трябва да бъде остро раздрусан, за да разбере, че с такава психология и морал не може да остане в редовете на Партията.
Др. Н. Стайков – П. Славински му е помогнал като го е назначил преди 9 септ. на работа в общината. Славински е бил под влиянието на Орлин Василев. В общината е имало на служба прогресивни хора, комунисти, които той е подпомагал. Снимките с германците са направени като служебно задължение.
След 9 септ. Славински е проявил кариеризъм и не е доказал, че е полезен член на Съюза на писателите.
Др. Богомил Райнов – когато е бил на работа в общината Славински се е отнасял добре с него, но политически разговори не са имали. Смята, че Стайков прави реклама на Славински. Държанието на П. Славински преди 9 септ. е било държание на човек, който се е стремял да се презастрахова.
Др. Крум Кюлявков – знаел е, че Славински е бил приятел на О. Василев. Когато веднаж отишъл да потърси О. Василев, видял как Славински ругаел по най-груб и жесток начин един беден чиновник. Останал с впечатлението, че Славински е бил чужд на работническото движение и борба.
Др. В. Вихра – в своето изказване Славински лавираше постоянно – ту признава, ту отрича.
Др. Вежинов – най-лошото е, че Славински няма съзнание дори и сега за своето позорно минало. Смята, че при това положение обследването ще мине без полза за него.
Славински е имал особен пиетет към Шишманов и Иванов. Той надува положителните моменти в своята биография. Славински е знаел, че Вежинов е бил комунист и го е защищавал. Славински е защищавал комунистите, но той не е имал поведение на антикомунист. Основното в неговото държане е било лошото.
Др. О. Василев – Славински не е разбрал, че неговата дейност преди 9 септ. не е била достойна. Той не се е разкритикувал до край. Смята, че Славински е един сравнително честен и чист човек. Той си е дал оставката от клуба на културните дейци, но тя не била приета. Като писател Славински расте.
Др. Сугарев – смята, че Славински е вършил не малко положителна работа. Славински е подпомагал комунистите. Политически обаче той е твърде слаб. Към своята работа има детинско-хвалебствено отношение. Една вечер в клуба се е хвалел за своята работа в общината. Ръководи слабо в политическо отношение клуба. Славински не е направил все още скок в своето развитие. Наказанието е справедливо.
Др. Л. Стрелков – политиката на Соф. община преди 9 септ. е била антинародна, фашистка. Славински е бил един от най-близките сътрудници на кмета Иванов. Наказанието е меко.
Др. Иван Мартинов – комисията предлага да му се наложи наказание – строго мъмрене с предупреждение.
Др. Бдинец оттегля предложението си.
За броители бяха избрани др. др. Стрелков, Хаджилиев и Осинин.
Др. Калчев подлага на гласуване предложението на комисията. Приема се с пълно мнозинство.

Изказвания за Тодор Боров

Др. Ив. Мартинов – комисията намира, че Т. Боров е приел обвиненията, но се опитва да ги омаловажи. Той е уволнил др. Савова от библиотеката на БЗНБанка. Налице са писмата на 8 души чиновници от библиотеката, от които се вижда, че той е премълчавал постиженията на библиотечното дело в СССР и е възхвалявал това в капиталистическите страни.
Др. Б. Райнов – обясненията му бяха най-незадоволителни.
Те бяха обяснения на човек, чужд на нашето движение. Липсват му най-елементарните качества на комунист. Той е преценявал хората само по тяхното отношение към библиографията. И затова не е чудно, че е издигал врагове. Той дори каза, че ако Партията сбърка в отношението си към библиотечното дело, ще се обяви против нея. Издаването на библиографските сборници, в които е поместил некролозите на реакционери е плод на неговото желание да се преосигури. Предлага Т. Боров да се изключи от Партията.
Др. Х. Бенадов – Т. Боров трябва да се изключи заради своите антисъветски изказвания.
Др. Челкаш – предлага да бъде изключен като чужд на Партията.
Др. Вежинов – участието на Т. Боров в 9 юни не може да има давност. Не може един шпицкомандаджия да бъде в парт. организация. Т. Боров няма ясно съзнание за своето престъпление като го нарича грешка и лекомислие. Според Т. Боров комунистите са дърдорковци, които само са му пречили в неговата работа.
Др. Арм. Барух – Т. Боров сам призна, че е влязъл в Партията, понеже не е могъл да устои на натиска, на външните внушения. Във всичките си писания като библиограф той не стои на марксически позиции и дори след 9 септ. прави груби политически грешки.
Др. Н. Стайков – Т. Боров си остава буржоазно мислещ човек.
Др. Ив. Мартинов – комисията предлага да му се наложи наказание: строго мъмрене с предупреждение.
Др. Калчев – има две предложения – първото да му се наложи наказание: строго мъмрене с предупреждение, и второто – да бъде изключен.
Подлага на гласуване предложенията: за първото гласуваха 31 души, а за второто – 35 души.

Изказвания за Ат. Душков

Др. Ив. Мартинов – Ат. Душков признава само едно обвинение. Той не можа да убеди комисията, че не е бил в щаба на генерал Жечев и че не е участвувал в обществената сила на Дочо Христов.
Комисията приема, че той не е назначавал реакционери на служба.
Др. В. Вихра – смята, че престъпленията на Ат. Душков са много големи. Той се опитва да ги скрие от организацията.
Др. М. Наимович – Ат. Душков е имал известен актив преди 9 септ., но през най-напрегнатия момент той се е продал. При обясненията той не се държа като комунист, не си направи никаква самокритика. На фронта се е стремял към материални облаги.
Др. Кр. Вълков – Душков е взимал участие в прогресивни литер. четения. Грешката му е в това, че е искал да бъде добре с всички.
Др. Бдинец – въпросите около Ат. Душков са напълно изяснени. Предлага да се мине към гласуване.
Др. Ив. Мартинов – комисията предлага Ат. Душков да бъде изключен от организацията.
Др. Калчев подлага на гласуване: за изключване гласуваха 61 души, против – 1.

Изказвания за Т. Генов

Др. Ив. Мартинов – комисията има факти, че Т. Генов е водил разгулен живот.
Генов се опита да омекоти обвинението за издаването на кн. “Гола Русия”. Комисията подържа своите обвинения. Тя е съгласна само с поправката, че филмовата къща е била купена за 200,000 лв.
Комисията предлага да бъде изключен, като му се даде възможност да работи в Отечествения фронт.
Др. Пелин Велков – познава Т. Генов от в-к “Вик”. Т. Генов е живял нашироко. Често в редакцията са идвали хора да го търсят за пари. Имало е случаи, когато абонати, платили редовно абонамента си, са се оплаквали, че не получават вестника. Т. Генов не е успял да се справи с финансите на вестника. Той е смятал, че вестникът е негов. Държал се е лошо с работниците. Останал е с впечатлението, че Т. Генов е бил чужд на движението.
Др. Тодор Павлов – случаят с Т. Генов е много тежък. Като партиец той е длъжен да си каже думата. За него е важно преди всичко политическото лице на Т. Генов. Т. Генов е израснал под неговото ръководство. Той има много тежък и грапав характер, затова няма приятели. Когато се е пуснал слуха, че е бил агент-провокатор, той не е направил всичко възможно да се приближи към Партията. Не си е направил необходимата сериозна самокритика. Той все още носи много остатъци от своята дребнобуржоазна интелигентска психика.
Трябва да се имат, обаче, предвид следните факти. Преди 9 септ. Т. Генов е снабдявал прогресивните вестници с информационен материал от Външното министерство. Авторите на слуха, че Т. Генов е бил агент-провокатор, са Вл. Топенчаров, Ник. Ланков, за съжаление, Г. Бакалов. Тоя слух не е имал нищо общо с действителността. По същото време същите лица са обвинили и Тодор Павлов, че е троцкист.
Следил е творчеството на Т. Боров. Той гори със своята работа. След 9 септ. не знае Т. Генов да се е отклонил от партийната линия. Като журналист и писател той е партийно остър. Т. Генов е предал “Кормило” на Партията. Не веднаж е бил натоварван да пише статии от трудово борческите писатели.
Във в-к “Вик” е подел кампанията за др. Георги Димитров. Това е огромна политическа заслуга. Никога не е имал много пари – той е изпивал всичко, каквото има. Издаването на книгата “Гола Русия” е престъпление – това е най-голямата му грешка. В същото време е издал брошура против троцкистите, с което е доказал, че още тогава е осъзнал своята грешка.
Като секретар на регетството не направил нито една политическа грешка. За своята работа в Анкара той е бил наклеветен от Топенчаров, Ланков, Антонов и Лазар Поповски.
Тодор Генов трябва да разбере, че още не се е освободил от своите дребнобуржоазни амбиции. Смята, обаче, че Т. Генов не е враг. Апелира да се намери по-сериозна формулировка, за да не се направи тежка грешка. Неговата партийна съвест му диктува да иска това.
Др. Ламар – смята, че Т. Генов е признал грешките си. Книгата “Гола Русия” не е преведена от него. Неговият характер е много лош. Никой не му е посочвал дребнобуржоазните навици. Т. Генов не е разпилявал пари, защото никога не ги е имал.
Предлага наказанието му да бъде строго мъмрене с предупреждение.
Др. Челкаш – изказването на Т. Павлов му прави странно впечатление. Т. Павлов твърде много се възхищава от Т. Генов и от неговото творчество. Не е верно, че само в-к “Вик” е водил кампания за др. Георги Димитров. Такава кампания са водели “Поглед”, “Жупел”, “Ехо”, “Щит” и др. Т. Генов не е единственият герой. Комисията подържа своите обвинения. Т. Генов не е предал “Кормило” на Партията. След периода на в-к “Вик” не може да се каже нищо хубаво за Т. Генов. Той не е извършил никаква революционна дейност. Заради издаването на кн. “Гола Русия” и заради диверсантската си самокритика, той трябва да бъде изключен.
Др. Ив. Мешеков – познава Т. Генов от 1924 г. Още тогава той с най-голяма искреност е разкрил живото си пред него.
Др. Л. Стрелков иска да се прочетат документите, с които разполага комисията.
Др. Ив. Мартинов – комисията не притежава документ за заминаването на Т. Генов във Франция – тоя документ е в ЦК. Др. Г. Караславов е съобщил на комисията, че е искал пари от Т. Генов като помощ за нелегалните другари и той е отказал да даде. Такава помощ той е искал и от Стубел. Стубел е съобщил на Т. Генов, че е дал пари и на другия ден е бил викан на разпит в полицията.
Др. Вес. Георгиев – случаят с Т. Генов е тежък. Той се е усложнил още повече с идването на Т. Павлов. Има безспорни обвинения, които не могат да бъдат отхвърлени.
Вярва на показанията на др. Караславов. Но ако това се докаже, въпросът излиза извън рамките на парт. организация и тук трябва да се намеси милицията.
Не познава Т. Генов преди 9 септ. Дейността на Т. Генов във в-к “Вик” трябва да се вземе предвид. Надделява ли обаче тая дейност над неговите недостатъци?
Т. Павлов изкарва, че Т. Генов е бил много по-наясно от много другари. Др. Павлов не може да свидетелства за периода 41–42 г. Др. Павлов е направил грешка като е взел Т. Генов за секретар на регентството. Т. Генов няма качества на комунист – той е създал стил на грандоманско позьорство. Говорил е, че цялото М-во на Външните работи лежи на неговите рамене. Със своята защита Т. Павлов е бронирал Т. Генов и с това ще му попречи да види своите грешки. Неговата самокритика е имала мелодраматичен характер. Смешно е да се мисли, че Т. Генов е бил искрен. Не вярва на неговите сълзи. Т. Генов не се е държал като комунист. Той е агитирал за фронта, заминаването на писателите на фронта, а сам след това се е измъкнал.
Др. Павлов иска да наложи своето становище на парт. организация. Той често пъти е бъркал със своята необмислена намеса. Така напр. на едно от събранията на Съюза на писателите той се е опитал да направи на мат и маскара прекрасния доклад на др. Каролев за литературната критика, който предварително е бил прегледан и одобрен от ЦК.
Подържа становището на комисията.
Др. О. Василев – присъединява се към анализа на В. Георгиев. Смята, обаче, че наказанието е голямо и трябва да се намали.
Др. Сугарев – познава Т. Генов от времето на в-к “Вик” като податлив на критика. Смята, че не може да се вземе становище по показанието на Караславов. Т. Генов има големи заслуги. Не е съгласен с Вес. Георгиев, че Т. Генов не е можело да вземе по-правилно становище от много комунисти.
Предлага да се смекчи наказанието.
Др. Байчински – преди всичко въпросът стои така – има ли качества Т. Генов да бъде комунист и какво е било неговото отношение към Партията. Качествата на Генов най-ярко проличаха снощи, когато той трябваше да се изкаже по обвиненията, които му се правят. Т. Генов каза, че искал с издаването на кн. “Гола Русия”
да получи пари, с които по-късно да прави съветска пропаганда. Това не е логика на комунист. Как е избягал в чужбина? С дипломатическо писмо и с държавни пари. Това е особено бягство, бягство от трудностите на борбата. Комисията не отрича заслугите му. Неправилно е, обаче, че цялата Партия е сбъркала и само Т. Генов е изразил верно мислите и чувствата на народа. Редица хора са защищавали др. Георги Димитров.
Поведението на Т. Генов е е поведение на спътник, който в трудното време се е оттеглил. Къде беше Т. Генов през периода, когато се проверяваха хората? На Стубел не трябва да се вярва, но на др. Караславов може да се вярва. Др. Караславов твърди, че Генов го е ругал, когато той му е поискал пари.
Не трябва да отделяме личния живот на комуниста от неговото членство в Партията. Личното поведение трябва да се съчетава с партийния морал.
Т. Генов няма качества, за да бъде член на Партията.Той нищо не е научил след 9 септ. Неговият стил на живот е порочен.
Др. Калчев поставя на гласуване предложението на комисията – Т. Генов да бъде изключен. Гласуваха 53 души, против 14 души.

Изказвания за Б. Несторов

Др. Ив. Мартинов – комисията подържа своето предложение, Б. Несторов да бъде наказан със строго мъмрене с предупреждение.
Др. Калчев поставя на гласуване това предложение. Гласуваха за 69 души.

Изказвания за Орлин Василев

Др. Ив. Мартинов – Орлин Василев е признал основните моменти от обвиненията. Обвинението за легитимациите отпада.
Комисията предложи да му се наложи наказание – строго мъмрене с предупреждение.
Др. П. Матеев – в кинематографията О. Василев е стълб. Обаче той носи много дребнобуржоазни недостатъци. Той има леко отношение към работата си като сценарист. Алчен е за пари. Не се вслушва в указанията на сценарната комисия.
Др. Челкаш – О. Василев е от ония комунисти, които трябва по-често да бъдат подлагани на партиен бой. Забелязва се голямо люшкане в неговото творчество. Неговите литер. интереси имат конюнктурен характер. Винаги се е стремял да грабне лъвския пай. Това му е пречило да осъществи своите несъмнени способности. У Орлин Василев не се забелязва стремеж да опознае живота на народа. Ако върви по пътя на конюнктурното писане, той малко ще направи.
О. Василев е говорил с вицаджийски тон за много важни и сериозни неща. Той се е увличал по разкоша, по блестящото положение. Опитал се е да омаловажи своята алчност. Няма самокритично отношение към своето творчество. Не търпи критиката. Злоупотребявал е с името на ЦК. Трябва да си вземе сериозна бележка и да промени стила на своя живот
Др. Л. Стрелков – през 1943 г. К. Зидаров му казал, че при О. Василев има неотчетени 20,000 лв. Кюлявков му казал, че се отнася до марки.
Смята, че комисията се е подала на вицовете на О. Василев и с държанието си го е поощрила в това отношение.
О. Василев не се разкритикува както трябва за кн. “В сенките на Пирина” и за кн. “Рицарите на Грал”. Той се измъкна много хитро. Неговият подарък е груба провокация. Не вярва, че О. Василев ще се поправи.
Др. Бдинец смята, че О. Василев обича да си прави реклама. Когато го настъпиш, той се нахвърля като разярен лъв.
Др. Б. Райнов – О. Василев има много лош характер. Трябва дълбоко да се замисли върху своите отношения с другарите. О. Василев често пъти си е правил самокритика, но тя е била формална. Не се сработва с колектива. Има много лошо отношение към литер. критика.
Др. К. Кюлявков – О. Василев е замазвал своите грешки. Не може да се убеди, че той е тръгнал по нов път. Не е верно, че му е разрешил да излезе от София. Дал е на О. Василев марки за 50,000 лв., а той е върнал за 30,000 лв. Трябва да се поправи, да осъзнае грешките си, защото иначе ще си счупи главата.
Др. Веселин Георгиев – по някои пунктове от обвиненията си срещу О. Василев комисията сбърка, била е неподготвена. Най-лошото в поведението на О. Василев е повтарянето на голите самокритики.
Др. Сугарев – смята, че се прекалява с критиките към О. Василев.
Др. Ив. Мартинов – комисията смята, че О. Василев не си е направил задоволителна самокритика. Връх на неговото некритично отношение е подаръка, който направи на парт. организация. Комисията подържа своите обвинения. Комисията предлага да му се наложи наказание: строго мъмрене с предупреждение.
Др. Байчински – не подържа обвинението за обсебените партийни пари. О. Василев е пионер в кинематографията. Партията иска от него повече от колкото от другите. Той не обединява хората, а ги разгонва.
Др. Калчев подлага на гласуване предложението на комисията.
Гласуваха за 74 души.

Цв. Ангелов

Др. Калчев подлага на гласуване предложението на комисията Цв. Ангелов да бъде наказан с мъмрене от бюрото. Гласуваха за 74 души.

Изказвания за Ст. Ц. Даскалов

Др. Ив. Мартинов – комисията предлага да бъде наказан с порицание пред парт. организация.
Др. А. Тодоров – Даскалов има много прегрешения. У Даскалов обаче се забелязва движение напред. Той си е направил единствената най-пълна самокритика. Смята, че наказанието е справедливо.
Др. Сугарев – като жител на Шумен не е чувал Даскалов да е правил доноси на полицията.
Др. Калчев подлага на гласуване предложението на комисията.
Гласуваха за 66 души.

Изказвания за Г. Крънзов

Др. Ив. Мартинов – комисията предлага да бъде наказан с порицание пред организацията
Др. В. Георгиев – смята, че не си е направил добра самокритика. Искал е да изкара своето минало твърде антифашистко.
Др. Калчев подлага на гласуване предложението на комисията. Гласуваха за 72 д., против – 1.

Светослав Минков

Др. Ив. Мартинов – комисията предлага да бъде наказан с порицание пред организацията.
Др. Камен Калчев подлага на гласуване предложението на комисията. Гласуваха за 70 души.

Иван Мартинов: Изтъква, че самокритиката не е била на нужната висота. Радостно е, че партийната организация е показала на какво високо равнище се намира. Членовете на организацията трябва да се борят за усвояване на морала на комуниста, пример за който е светлото име на Никола Вапцаров. Всеки трябва да се замисли над поведението си. Комисията благодари за помощта, която и е оказала партийната организация.

Още на пръв поглед има несъответствие в датите на двата документа – Протокола и решението за наказание. Датите в протокола – 6-7 април 1950 г. – са допълнително вписани с мастило. Докато решението за наказание носи е от 18.ХІ.1949 г. Напълно възможно е датите да са сбъркани, но почти невъзможно е да е сгрешена и годината. Следователно: Наказанието предхожда партийното обследване.
В следващия документ дамското присъствие и на Байчински (преподавател по диамат във ВМИ “Вълко Червенков”) в комисията са партийните чиновници, Хр. Радевски е гл. секретар на СБП (тогава не е съществувала позицията “председател”), Иван Мартинов по това време работи във в. “Работническо дело”, а Пантелей Зарев е завеждащ сектор “Литература” в отдел “Изкуство и литература” при ЦК на БКП. Следват четири месеца и половина, в които Иван Мартинов подготвя доклада въз основа на “събраните факти и сведения”. Сега трудно бихме си представили атмосферата в Съюза. Слухове, подозрения, дистанциране от обследваните. А “грешните и провинилите се”? Съмненията на някои писатели, че следващия път ще бъдат на тяхно място…

ЦПА, ф. 357, оп. 1, а. е. 14, л. 54

Протокол

Комисията по порчистване организациите на идеологическия фронт в състав: другарите Ана Страшимирова, Пантелей Зарев, Христо Радевски, Бойчински, Мара Георгиева, Иван Мартинов, Вера Михайлова, след обследване партийната организация на писателите “Христо Ботев” при І-ви Софийски район на БКП, като проучи и прецени събраните факти и сведения за провинилите се членове

Реши:

Да предложи на партийната организация да наложи наказание, съгласно устава на Партията, формулирано въз основа извършените грешки и провинения видни от приложените към настоящия протокол документи, както следва:
Петър Славински – да се ИЗКЛЮЧИ от редовете на Партията като чужд елемент.
Тодор Боров – да се ИЗКЛЮЧИ от редовете на Партията като чужд елемент.
Атанас Душков – да се ИЗКЛЮЧИ от редовете на Партията като чужд елемент.
Тодор Генов – да се ИЗКЛЮЧИ от редовете на Партията като чужд елемент.
Стефан Марков – да се ИЗКЛЮЧИ от Партията, тъй като няма качества на комунист.
Иван Мешеков – да се ИЗКЛЮЧИ от Партията, тъй като провежда чужди идеологически позиции.
Панчо Михайлов – да се ИЗКЛЮЧИ от Партията, тъй като няма качества на комунист.
Бончо х. Бонев – да се ИЗКЛЮЧИ от Партията, тъй като няма качества на комунист.
Бончо Несторов – да му се наложи наказание СТРОГО МЪМРЕНЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Орлин Василев – да му се наложи наказание ПОРИЦАНИЕ ПРЕД ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Стоян Ц. Даскалов – да му се наложи наказание ПОРИЦАНИЕ ПРЕД ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Георги Крънзов – да му се наложи наказание ПОРИЦАНИЕ ПРЕД ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Светослав Минков – да му се наложи наказание ПОРИЦАНИЕ ПРЕД ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Цветан Ангелов – да му се наложи наказание МЪМРЕНЕ ОТ БЮРОТО НА ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.

София
18.ХІ.1949 г.

Приложение: 14 досиета с обвинения и документи

Това са фактите. Наложено му е най-лекото наказание. Можем ли да си представим нощта на 6 срещу 7 април – десетките изпушени цигари, връщане назад и премисляне, самокритиката – най-голямото унижение. Как да подложи на ревизия и саморазкритикува мечтите си и жаждата за опознаване на големия свят? Непосилни за решаване задачи и … най-вероятно за пръв път в живота си е бил неискрен.
Минават три години и идва моментът за отмяна на наказанието. Като илюстрация на времето и че писателите са се разминали с по-страшни наказания ще приведа следната любопитна и страшна статистика. Министърът на Вътрешните работи ген.-лейтенант Г. Цанков в доклад до Вълко Червенков от 30 юли 1952 г. посочва, че въдворените в Трудово възпитателни общежития (ТВО) са : за 1948 г. са настанени 13 лица, 1949 – 249 лица, 1950 – 233, 1951 – 1459 души и 1952 г. – 355 лица. (Архив на МВР, ф. 12, оп. 1, а.е. 361, л. 58)

Писателска партийна организация № 171

П Р О Т О К О Л

На 10 октомври 1952 година партийната организация има партийно събрание при следния дневен ред:
Разглеждане партийното положение на др. Харалан Русев;
Отменяване на наказанията на др. Орлин Василев, Ст. Ц. Даскалов, Тодор Генов, Светослав Минков, Бончо Несторов и Петър Славински.
Съобщения.
……………

По точка 2: Др. Мартинов прочете предложенията на партийното бюро за отменяване на наказанията на другарите: Орлин Василев; гласуваха всички. Др. Орлин Василев благодари за топлите грижи на Партията към него, той е приятно изненадан, но все пак намира, че отменяването на наказанието му е преждевременно.
За отменяване на наказанието на Ст. Ц. Даскалов станаха кратки разисквания. Изказаха се другарите Пантелей Матеев, Иван Бурин, Арманд Барух и Ангел Тодоров. Гласуваха всички за отмяна на наказанието. Стоян Даскалов също благодари.
Цялото събрание гласува поотделно за отменяване на наказанията на другарите Тодор Генов, Светослав Минков, Петър Славински и Бончо Несторов. Въпроси по отмяна на тяхното наказание не се зададоха. Изказавания не станаха. Другарите с отменено наказание сърдечно благодариха на Партията, която знае как да наказва и как да възнаграждава членовете си.
………………
От тук…

ПАРТИЕН СЕКРЕТАР: /п/

Не бихме искали да правим анализ на поведението на разследващите и наказаните – това е въпрос, който всеки от нас според морал, образованост, кръгозор, дори партийна принадлежност би могъл да направи. Обаче няма нищо по-красноречиво от документите.

Ще се върна години назад, за да припомня духа, в който е написан протоколът на учредителното събрание на “Дружеството на писателите” от 8 септември 1913 г. (от 1914 г. СБП)(1). Казва се, че „…литературният живот трябва да създаде онзи интерес към българската книга у обществото, който от една страна награждава труда на писателя, а от друга – оказва необходимото културно влияние върху живота на хората.” Идеята на учредителите е била да създаде на членовете си морални и материални условия, при които да може да се работи с повече сили. Връщайки се пак в средата на ХХ век не може да не си зададем въпроса какво е останало от идеята на първопроходците. И се стигне до партийна самоподготовка, изказвания за жетвената кампания, колективизацията, поръчкови стихове, наречени “изпълнение на наряд”, за политически събития и най-страннната симбиоза – партийни събрания, занимаващи се с творчески въпроси. На тези събрания щедро се обругават достойни хора – Александър Жендов, Никола Ланков, Иван Мешеков, младите и талантливи Божидар Божилов и Радой Ралин, върху които “проявяват разложително въздействие разни Далчевци”, а Валери Петров трябва да излезе от “задънената улица на Далчевото влияние”. И специално за Далчев (той не е член на БКП) е измислен и терминът “ опростотворяване”, което ще рече, че пише за личните си чувства и преживявания. На тези събрания се правят опити да бъдат привлечени за идеята Ат. Далчев, Константин Петканов и Константин Константинов, като им бъдат предоставяни “хубави места” за публикуване.
През 1952 г. излиза “Империя на глада”, следва второ издание през 1956. Тогава младата критичка Милена Цанева в голямата си студия “Стилът на Светослав Минков”(2) (1957 г.) не споменава нито дума за тази книга. Съвсем накрая пише: “Така в редица случаи неговият хубав стремеж към пределна яснота на идейните позиции се превръща в някакъв особен страх – страхът да не би да остане неразбран идейният замисъл на произведението, да не би да остане неясно накъде е насочено острието на сатирата.[…] Изобщо в стила на Минков започва да се проявява една тенденция да се дава на читателя готова, сдъвкана храна. Авторът вече не разчита на активното творческо възприемане на читателя, не го ангажира цялостно в творческия процес. И с това намалява действената сила на произведенията си.[…] Тук отбелязахме само слабостите, защото те представляват една тревожна тенденция в развитието на оригиналния ярък стил на автора. Творческите достижения на Светослав Минков несъмнено му осигуряват средищно място в областта на съвременната ни сатира.”
Цитираните думи на М. Цанева се отнасят за книгата “Америка в колет”, а вероятно въобще не е искала да се спира на “Империя на глада”. Защото там още по-ярко се забелязва именно стремежът му да не остане идеологически неразбран. С голяма доза сигурност може да се твърди, че след събитията 1949–1950 Минков променя не само заглавието, първоначално замислено като “Япония в жакет”, но и пише последните три глави на книгата с недвусмислените заглавия “От самурая до бълхата”, “Народът се бори” и “Япония под звездното знаме” (американското, б.а.). Тези три части, проследяващи историята и събития след Минковия престой там, стоят съшити и неуместни в иначе цветната, написана с елегантно чувство за хумор книга. И ако Милена Цанева не е могла да си обясни защо Минков е толкова идеологически декларативен, то ние вече сме убедени, че личната му драма е сложила отпечатък и върху творчеството му от 50-те години. Времето минава и, може би, лекува, но паметно остава изказването на писателя на ІХ конгрес на БКП (14–19.ХІ.1966) “За партийните пауни”(3), апокрифно разпостраняващо се след кончината му на 22.ХІ.1966. Любопитна подробност е, че през 1953 г. датският писател и един от основателите на Датската комунистическа партия, Мартин Андерсен – Нексьо, впечатлен от “Империя на глада”, преотстъпва свой хонорар като награда за автора й за най-добро художествено произведение от български автор, посветено на борбата за мир.
Още една илюстрация за духа на времето – в архива на Георги Караславов е запазен един уникален документ. Издаден е от НБКМ от “Справочно-библиографски и информационен отдел” и нещо като заглавие гласи: “Издадени книги от български писатели – 9.ІХ.1944–31.ХІІ.1963 год.”. Авторите са разделени на белетристи и поети. Светослав Минков за този период има 32 нови издания и преиздания в тираж 526 500 екземпляра. В сравнение с другите прозаици това е доста висок тираж. Може би все пак СБП и издателствата са намирали морални сили да разделят идеологията от таланта. Или и това е част от наказанието и възнаграждението.

(1) Дръндаров, Георги, Н. Атанасов, Хр. Ц. Борина, Г. Караиванов. История на Съюза на българските писатели. 1913-1944. С., БП, 2003 Обратно в текста
(2) Цанева, Милена. Стилът на Светослав Минков. В: Известия на Института за българска литература. Книга V, С., БАН, 1957, с. 301-357 Обратно в текста
(3) Делчев, Борис. Дневник. Народна култура, поредица Извори, 1995, с. 102 Обратно в текста