Иван Стефанов

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер.
Пристигаше в клуба на художниците в шест!
Точно!
Та, влиза Хари…
Масата е една и съща! В центъра!
Бутилка и чаша. Вино! Хари не пие нищо друго, дори и аванта да е. Никога! Боговете пиели само вино! Да е чул някой, някога, някъде, някой бог, да е пил уиски или водка? Никога и никъде! А Хари си е бог!
Кога се родил…
Първо изврещял, но веднага млъкнал, защото над него се надвесили три харпии. Харпии ли, уруспии ли, не запомнил добре, ама женски. Три! Една от друга по хубави и една от друга по-цицести.
И чул, как една след друга изрекли:
-Мъж!
-Пич!
-Художник!
И изчезнали!
С това Хари започваше, и го разказваше почти всяка вечер и на всеки, който приседне на масата до него.
Следва облизване на джуките, припалване на цигара и поредната история, след обръщане на поредната чаша, но от втората бутилка:
-В петък се запознахме!
-В събота се оженихме!
-В неделя я набих!
-В понеделник я изгоних!
Поредна чаша и процеждане през зъби:
-Кучка!
Всички жени за Хари са кучки.
Изключение няма!
Кога се случи, а се случваше, Хари да се сдобие и с пари, на масата му присядаше и нещо женско. Бъбреше, пиеше, плащаше, и го отвеждаше в ателието си. По няколко дни, това женско не се вестяваше. Кога дойдеше, по лицето му имаше петънца, и малки, и големички, и сини и зеленикави…
А той пиеше и разправяше, коя кучка, как я млатил и как пищяла:
-Ще пищи! Кучка! Плащам, ще млатя!
Поредна чаша и мечти…:
-Пари, пари! Дайте ми пари и всички кучки са мои!
-Ах, какъв кучкарник ще направя!
Мечтаеше Хари.

Да, ама това живота си е много подло нещо!
Промени се, и повлече и Хари….
Започна все по-рядко и по-рядко да идва…
После изчезна…
Разправяха, че закъсал с очите…
И скоро за него се говореше в минало време.
Имало нещо.
Няма вече нищо!
И го забравиха!

Мина есен, мина зима, настъпи пролет.
Грейна слънце и улиците се оживиха.

Един ден…
Една жена,
… олисяла, посребряла, попреминала, хванала под ръка, водеше човек, които с другата си ръка почукваше с бяло бастунче…
Водеше един мъж!
Срещнала го беше преди седемнайсет години…
В един петък.
В събота се ожениха.
В неделя я наби.
В понеделник я изгони!

Една „кучка” водеше един слепец!
И мълчеше.
И той мълчеше!