Халил Хауи
Халил Хауи (Khalil Hawi, 1919-1982) е ливански поет. Роден в източно-православно семейство в планинското селце Шуейр, където живее първите 20 г. от живота си. Принуден да напусне училище на 13 г., за да се прехранва като обущар и каменоделец. Учи в Американския университет в Бейрут, завършва го с отличие, после получава докторска степен по литература в университета в Кеймбридж (1956-1959), след което живее в Бейрут и преподава арабска литература в университета. В първия ден на обсадата на Бейрут от израелската армия - 6.06.1982 г., поетът се самоубива с ловната си пушка в знак на протест срещу мълчанието и неспособността на народа си за съпротива. Когато видял израелски войници да маршируват на улица в непосредствена близост до къщата му, се застрелял. Запомнен е, че казва преди това на колегите си от университета: “Кои са арабите, които ще изтрият това срамно петно от челото ни?” Автор е на пет стихосбирки: “Река от пепел” (1957); “Флейтата и вятърът” (1961); “Градините на глада” (1965); “Ранена гръмотевица” (1979) и “В ада на комедията” (1979).
Публикации:
Поезия:
