Халил Хауи

превод: Мая Ценова

ПОЗНАНСТВО

Жилите ми се задавиха с тия трохички любов
от древната нейна плът.
Вече съм просто познат,
срещнал позната на път.

***

Не станаха нашите две тела единение
на пламък, изпиван от пламък.
Във фибрите ни не пробляснаха
умити звезди
в пробуждането на облак.

***

Да беше животът на любовта
сияние бледо

след свършила зима
и суша отминала…

***

Вкусвам през всичките черни нощи
мълчание сгърчено и безконечна полуда.

МАЙКАТА НА ИЗБРАНИЯ

Защо Той моето момче избра
курбан да бъде?
И защо до моята утроба Той
прибягна и баща му разпна
в името на тайната, стаена в семето??
Храних го с плътта си и с кръвта си, и с душата си,
но той оставаше залог, момчето ми - залог,
а аз бях болка и страдание.
И тръгва да прониже тъмнините
вик и да погине
в пламъка, примесен с лед,
а зад тях проблясва
Изворът
и обитава Всемогъщият.