Николай Гюлев

***

Стари римски мостчета,
остри скални зъбери
и кънтящи пропасти
бурята размесваше
в дяволски пейзаж.
Във колата стенеща -
не със думи клетвени,
само с пръсти сплетени
имахме кураж.
Там навярно още
бурята разпенва
снежните въртопи
и се вие пътят
редом със смъртта.
А за теб и мен
храбър еделвайс е
върху ръб на пропаст
любовта!

***

Щъркел сред потока газеше.
И мечкар с гъдулка свиреше,
а пък мечката показваше
как хоро играят бабите.
Хитра циганка предсказа ни
дълги и щастливи пътища
и чешми, от чиито чучури
мед и мляко ще текат.
После екнаха флигорните.
После тъпани задумкаха.
После сплетохме телата си
под преплетените клони…
После свърши се магията,
но отблясъкът от нея
вече цели сто години
свети в градския ни дом.

***

Сега, когато тихо казвам:
- Гордея се, че горд не бях
и пак при тебе се завръщам -
не е игра на думи, вярвай ми…
Но
ти си силна,
ти си горда
и с думите: „Защо се върна?” -
улучи като снайперист.
…Избликна капка кръв,
която
сега трепти
на тоя лист!

***

Записвам признание с късна дата
(от фалш и условности уморен):
без грим по лицето, без грим във душата -
такава оставаш във мен.

Не те оцених и така ми се пада -
самотен да бъда сред много жени.
Дано е душата ти все така млада
и все така чисти твоите дни.

Сега те вграждам нежно в словата
на моя есенно-хладен ден.
Без грим по лицето, без грим във душата -
такава живееш във мен!