ЧАЕН СЕРВИЗ
Ани беше преминала в 7 клас, когато отношенията й с приятелките взеха да стават проблемни. Ту на една се чудеше защо била постъпила така, ту на друга. Понякога по цели нощи не заспиваше Ани, размишляваше. Но така и не стигаше до нищо, което да обяснява нещата и да й даде поне мъничко спокойствие.
Когато момичето се завръщаше от училище, обикновено заварваше само баба си вкъщи. Баба Ангелина неуморно шеташе в къщата и по двора, почти всичката домашна работа се падаше на нея. Тя не се оплакваше никога. Но, когато си дойдеше Анито, тя сядаше, завиваше ръцете си в престилката, сякаш ги скриваше от работата, каквато те винаги си намираха. И с усмивка и блага дума посрещаше внучката си, седеше до нея, докато тя се храни, питаше я за училището, за домашните. Та Ани реши да се довери на баба си, като й разкаже за проблемите с приятелките си. Баба Ангелина я слушаше внимателно, без да я прекъсва. Дори по едно време и погледът й беше насочен не към внучката, а надолу, в земята. И когато Ани свърши, тя я попита: „Сещаш ли се за онзи сервиз в бюфета?” Момичето я гледаше с недоумение. Аз какво й приказвам, тя какво си мисли - мина през ума на Анито. Но баба й продължи сладко и неангажиращо да разказва за своя сервиз и Ани се заслуша.
- Отвреме навреме пием чай с него или кафе.
- Да, да! И какво общо има?
- Той ми е много скъп. - продъжи баба Ангелина със същото спокойствие, сякаш не забелязваше, че момичето почва да се ядосва. - Защото ми е подарък от баща ти за един рожден ден. Много време вече мина оттогава, но аз си го пазя. Едната чашка е малко пукната, другата нащърбена, на третата съвсем се е изтрила лъскавата ивица. А има и една чашка без клупче.
- Така ли? - учуди се Ани - не съм забелязала.
- Не си, защото с тази чашка винаги аз пия. А в бюфета ги нареждам така, че към стъклото на витринката да гледат със хубавата страна, със здравата. Така и ти твоите приятелки - обръщай ги към теб с хубавата страна и им се радвай.
