ИСКАМ ДА Е БЯЛО
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА
Имам зайче дългоухо
с кадифяно бяло рухо.
Цял ден с него си играя -
всичките му тайни зная.
Щом навън запролети
и април щом долети,
ще го пусна във гората -
да се види със родата.
Ако Баба Зима пак
ни скове със студ и сняг,
ще го подслоня отново
в стаята си и…готово!
БЛАГОДАРЕН
Дядо подари ми сребърна монета.
Баба подари ми моливче и гума.
Казват ми: за всичко, дадено и взето,
трябва да се сетиш за едничка дума.
Моята ръчичка в Интернета кликна.
Брей, непълен речник, моден, но бездарен.
Търсената дума от сърцето бликна.
Дядо, бабо, чуйте, тя е БЛАГОДАРЕН!
БРАТЧЕ
В моето старо креватче
вчера сложиха братче.
Питам мама от где е?
А пък мама се смее:
много щедър и весел,
щъркелът го донесъл.
Но защо дядо Мито
гледа тъй дяволито
и реди под мустака -
чак ченето му трака:
„Откъде ли пък има
щъркели и през зима?!”
Сменя памперси татко,
а пък аз, щом съм батко,
ако братчето плаче,
ще му дам шоколадче.
Зимо, стига се мръщи,
радост имаме в къщи -
някъде отдалече
дойде ново човече!
ФУТБОЛИСТ
Футболист ще стана аз.
Писал съм на дядо Мраз
да ме надари богато
с екип като на Бербатов.
Или като на Стоичков!
Вярвам повече от всичко
в своята мечта прекрасна.
Но не ми е много ясно:
дядо казва ми „юначе”,
ала аз не знам, обаче,
на терена, щом политна,
с кой крак топката да ритна -
да не срещне тя гредата,
а да влезе във вратата!
И народът от сърце
да ме носи на ръце!
ОХРАНЕНАТА КОТКА
Нашата ангорска котка
все в краката ми се мотка.
Все на важна тя се прави.
Даже се самозабрави.
Шапка ми плетеше мама,
ала котката, за двама
непослушна, хърка-мърка
и кълбото й обърка.
После скочи на дивана.
Оттам близна и тигана.
Вуйчо затова се мръщи
и не идва вече в къщи,
че по тъмните кюшета
се навъдили мишлета.
Май съседите ги чуват
във килера как мишкуват.
Котката съвсем нехае,
а пък всяко мишле знае
вече нейната болежка -
станала е много тежка.
Всички й купуват разни
вкусотийки и съблазни.
Как тъй мишките ще гони -
има си храна с вагони!
СРЕБЪРНА СВАТБА
Дядо целуна днес баба
и си изгуби гласа:
имали „сребърна сватба”-
живи и здрави да са.
Аз си харесвам Калинка-
стройна е като бреза!
Хубава като картинка.
Прозрачна като сълза.
Но ще изпусна май влака,
деденце, питам на глас:
трябва ли много да чакам
да я целуна и аз?!
ПАЗАРУВАНЕ ОНЛАЙН
Гърло ме боли и кихам -
сладолед ми забраниха.
Тръгна майка ми към МОЛ-а,
а аз викнах й от хола,
че ще мога да изям
един сладолед голям.
„Потърпи, не си наказан,
ала джипито ти каза,
че е вреден сладоледа.
Шоколад хапни си, чедо!”
Рече мама и излезе.
/Казват, че ме много глези/.
Но аз искам сладолед,
че горя, горя отвред!
До лаптопа се довличам,
в ценоразписа надничам.
Мама умна е жена,
но така и не узна,
че си купих, то се знай,
своя сладолед онлайн.
СЛЕД СЛАДОЛЕДА
Кастинг имаше за хор
Аз явих се за тенор.
Обявиха ме за бас
за пресипналия глас.
Викам доктор Ох Боли
само да ме отболи.
Пия гъста лайка с мед.
Ох, ох, този сладолед!
БЪДНИ ВЕЧЕР
В снежните улици - вихри, тъми.
Де коледарите! - търсят моми.
Не обикалят ей тъй, за късмет
порта по порта и плет подир плет.
С мойте две леви ръчички от раз
правя сърмички, по две-три за час.
В питката трябва да има пара -
тя ще се падне на мене, ура!
/Тайно съм сложил на питката знак,
за да отскочи при мене все пак!/
Боб и яхния, и орехи с мед.
Всичко е празнично-чисто навред.
Ястия много - нечетно число.
Дали съм хубав в това облекло?
Дева Мария над яслата бди -
младия Бог пази тя от беди.
Дядо навред прекадил е с тамян.
И е от друг път по-благ и засмян.
АЙКИДО
Прилича друг на какавида.
Не аз.
Тренирам аз айкидо.
Препасан със зелен колан,
личи си, че съм обигран.
Знам много хитри хватки вече
и май ще стигна надалече.
Щом за кафяв колан мечтая,
съвсем не му се вижда края.
За черния е рано още,
но все си го сънувам нощем.
Ах, майстор да съм най-прочут,
ще трябва много, много труд!
ПЛАНИНАР
Изкачвам се като козарче
край ручейчета с горски мъх -
да стигна до върха, макар че
едва-едва поемам дъх.
Издига ме пътека вита,
усещам мирис на ела
и като гущер любопитен
надничам в пещерни гърла.
Не само за едни шестици
съм аз на този свят роден.
Ах, моите съученици
ще видят - бива ме и мен.
Къде си, еделвайс, къде си?
Щом долу аз те занеса,
школото няма да се смее,
че имам цайси на носа.
ХИТРЕЦ
Баба моли за вода
внука си, но, за беда,
той намръщен казва, че
много го боли краче.
Тъжно баба му мълчи,
но говори му с очи:
„Сняг навън щом завали,
мигом ще те отболи.
Ще забравиш за крачето
и ще хукнеш вън, където
пак ще събереш махлата
на баира със шейната.
А сега се досети,
че разбрах - хитрец си ти!
ИСКАМ ДА Е БЯЛО ПАК
Как да бъда весел, как?
Зима е, а няма сняг.
Сякаш беше само сън
снежният човек навън.
Южен вятър го стопи
и в земята той попи.
Ах, напразно, ето на,
са ми купили шейна.
Чувствам, че ще полудея,
щом не се пързалям с нея.
Даже татко ден след ден
се ядосва като мен.
Още щях да съм навън,
а подканят ме за сън.
Но ще легна във леглото
на мечтата си с крилото -
утре да е наваляло,
всичко да е бяло, бяло…
ИЗОСТАВАЩ ОТ МОДАТА
Моите съученички
са с гримирани очички.
Първа сенки сложи Лина,
после Бони я надмина -
с френски грим лети далече
/май ще се омъжва вече!/
Ах, видяхме на Никол
татуиран пъпа гол.
По ревюта Поли тича
но чете ли, много срича.
А красавицата Пени
втори сезон манекен е,
махнала е очилата,
но на пръсти още смята.
Вместо Z тя пише S.
Ах, какъв голям прогрес!
Изтъни косица Сара
и засенчи кака Лара.
Ето го и наш Благой -
цял на кичури е той.
Мамо, демоде съм в клас.
Искам кичури и аз.
ПИСМО ДО САЩ
Пиша ти съвсем накратко,
вече сме сираци, батко.
Ех, във въглищната мина
нашият баща загина.
Мама пък се разболя,
мъка щом я връхлетя.
Казва тя, че той е жив
и от всички най-щастлив.
Ти ще си за мен наясно -
искам бързо да порасна
само да опазя мама
от бедата й голяма.
Ако можеш, си ела
на въздушни колела,
прелети над океана,
че надежда не остана.
Шаро ще те срещне, знай,
не със вой, а с весел лай.
Чуй, уверен съм, че мама
по-добре ще пазим двама.
БАБА МАРТА
Снегът сълзите си преглъща
и на тревите дава знак,
че Баба Марта, дрипла съща
със кисел поздрав иде пак.
Над снежните й пъртушини
като клошар, заскитал бос,
чер облак мине и замине
и слънцето навирва нос.
Разбягват се мъглите сиви.
Ту топло, ту пък - лъх от мраз.
Напират ручейчета живи
и викат ме: Ела при нас!
ВЕЛИКДЕН
Щом изток хвърли златно семе
в цял сноп от весели реки,
препусна пъргавото време
на свойте ролкови кънки.
Кварталът, цяла нощ отлъчен,
сякаш да втасва козунак,
като бял гълъб гръд изпъчи
и излетя от своя мрак.
Изпукаха вдървени стави.
Разбягаха се зли тъми.
Денят сънливо се изправи
и в облака лице изми.
Засмя се празник - пред вратите
застана скъп, очакван гост
и се отвориха очите ни
за кроткия Исус Христос.
МОЛИТВА КЪМ СЛЪНЦЕТО
Хей, зимно слънце, ти не чу ли
как плака снощният капчук?
Снегът, в сълзи щом се притули,
ще се затопли скоро тук.
Недей да чоплиш стара рана,
зад облак скрило светлина.
Пусни, по роклица басмяна
оная жива топлина,
която от лазури крехки
на пролетта плете гердан
и щедро сее неувехки
под дядовата мъдра длан.
ГОСТ ОТ КАНАДА
Моят първи братовчед
е роден в Канада.
Със свръхзвуков самолет
за пръв път иде с радост.
Там живее той във свят
подреден и чист:
индианци в резерват.
Гори - кленов лист.
В скайпа каза -„Чакам дни,
слънцето попили,
яки крепостни стени
и древни могили.
Гдето римски времена
и тракийско злато
са допрели рамена
в минало пресвято”.
Имам си аз план богат -
ще го заведа да види
крепостта ни Търновград,
кулите на Видин.
А и Червен, крепост-храм,
ще го заведа и там.
Ще потърсим после кон
за Перперикон.
И на бранните полета
чест ще отдадем, братлета.
Моят първи братовчед,
по душа поет,
ще открие, че е рай
бащиният край.
МИНУС 29 ГРАДУСА СТУД
/30 януари 2012 г./
Аз съм Петко от Кнежа
и ви казвам без лъжа-
даже Драгоман прочут
днес надминахме по студ.
А щом дойде февруари
и на вихри го удари,
без превземки и въпроси
сме готови …ескимоси.
ПОЕМА ЗА ЛЕХАТА
Намисли малката Калина
да прави с баба си градина
пред блока - място два разкрача,
тревясало - да го оплачеш.
Но само че, освен цветята,
да боднат разсад от салата.
Че то, каквото взе да става
сега във нашата държава…
Нали поскъпна и бензина,
пеша пък дядо й замина,
запраши нейде към гората
да гребне малко тор в торбата.
- Не може - каза той - без тор,
че той е главният мотор
и витаминче за земята -
това го знаят и децата.
В зори,щом слънцето намигна,
там весела се глъчка вдигна,
на крак се вдигнаха греблата
и се разпяха сечивата.
Ала намръщи се съседа -
не можел всичко туй да гледа!
И от балкона ги насмете:
„Що мислите си вие двете,
я хайде тръгвайте на село
със земеделското си дело!
Сега градина,
курник утре -
петел ли ще ме буди сутрин”?
А баба рече:
-Ах, идея!
Ще я обмислиме и нея.
/Тук кучето му не изтрая
и като бясно се разлая/.
- Защо ни са кокошки, бабо?
С гласче, от паяче по-слабо,
попита малката Калина
и над въпроса си застина.
-Но как защо, за яйчицата.
Яйцата не растат в гората.
А ти обичаш палачинки,
изяждаш май по двенки-тринки.
Спогледаха се бързо двете
и плюха си те на ръцете.
А дядо пък се чудом чуди -
де що жени са, все са луди!
Как руменеят им лицата,
как бързо тупкат им сърцата!
Почти готова е лехата.
Запретна дядото ръкави -
ту наведе се, ту изправи,
тук сецна го, там го прободе -
разбра се, че е още годен,
щом бързо натори лехата
и викна: Стяга ме душата,
ракийка плаче за салата!
А пък съседът гледа свъсен
и рече тихо, под носа си,
обърнат към жена си Мика:
-Я дай и нашата мотика!
Наежен като Ежко-Бежко,
по стълбището слезе тежко.
По-харно е от буренак
леха със зеленчук все пак.
И ей я нашата дружина
начело с малката Калина.
А пък земята диша-диша
и прясно на каймак мирише…
