Кирил Павлов

Наки ага ходеше нервно напред-назад. Аскерите го гледаха със страх. Знаеха, че той е зъл и в сърцето му нямаше милост. Откакто го раниха в главата комитите при Стара Кресна, с едното око почти не виждаше.
Голямо беше желанието му да хване главатаря на бунтовниците Кольо войвода. В главата му се въртеше пъклен план.
Извика чорбаджи Василча и каза, ако не му пратят хабер да се предаде, ще запали цялото село и ще избие мало и голямо.
- Молим ти се, аго, имай милост!
Наки ага се вбеси:
- Милост за вас - друговерците - няма.
Обърна се към стоящия до него Халил ага:
- Вземи хора и ми доведете челядта на Кольо комита! На чорбаджията ударете петдесет тояги!
Слънцето стоеше неподвижно и изсипваше горещите си лъчи върху каменистата долина с оскъдна растителност. По лицето на Наки ага се стичаше студена пот. Едното око потъна в мрак, а другото се замрежваше.
Обърна се и влезе в шатрата. Легна на постелята. От устата му се изтръгна проклятие. Постепенно тялото му се успокои, но по лицето му се появиха нервни тикове. Заспа. Пред него се яви образът на Кольо войвода с усмивка на уста: “Що търсиш тука, проклето османско куче? Това е земя на дедите ни. Тя закриля нас, а вас ще унищожим. Следващият куршум няма да е в окото, а в сърцето. Върви си, ако искаш да оцелееш! Престани да избиваш старци, жени, деца и отново ще виждаш!”.
Наки ага се мяташе в постелята. Това гяурско куче му се подиграваше. Османците бяха господари. Аллах нямаше да му прости тия обиди, ако не ги изтребеше. Ръката му хвана дръжката на ятагана и той с все сила замахна по благата усмивка на комитата.
Събуди се. В тоя момент пред шатрата се вдигнаха шум и писък. Той излезе от нея. Слънцето го заслепи с последните лъчи, които се губеха зад яворите на Малешевската планина.
Халил ага спря пред него:
- Заповедта Ви е изпълнена. Пред Вас е цялата гяурска сган на Кольо войвода.
Наки ага вдигна ръка да запази окото си от слънцето. Пред него изплува усмивката на комитата, която продължаваше да го преследва. Отпред на колене беше побелял старец, вероятно бащата на това псе. Гледаше го спокойно и без страх. Това още повече го вбеси. Трябваше всички да разберат, че той е господар на живота им. Направи крачка напред и замахна с ятагана. В краката му падна окървавената глава на стареца. Погледна я - макар и отсечена, на нея бе застинала усмивка, а не страх. Ритна я с крак и каза:
- Хвърлете го в мътните води на Стримон!
Заповедта му беше изпълнена. Пристъпи към следващата жертва. Беше млада, хубава гяурка, каквато красота не се намираше в Стамбул града.
Тя срещна погледа му и каза:
- Недей, аго! Имай милост към себе си! Ако спреш да убиваш, ще излекувам окото ти.
Треперещата от ярост ръка замря във въздуха. От ятагана капеха капки кръв. Спомни си съня. Комитата също му каза, че може да бъде излекуван. Какво ли не би дал това да стане! Но чувство на недоверие го накара да избухне:
-И как ще направиш това, невернице?
- Много лесно. С помощта на нашия Господ Бог Исуса Христа. Той е чудотворец.
Вярата в Аллах се разбунтува:
- Велик е нашият Мохамед…
Велка, невеста хубава, кротко му каза:
- Не се гневи, ага! Гневът е лош съветник. Нека всеки си вярва в неговия Бог! Повярвай на думите ми и ще виждаш отново!
Вярата в Корана го възпираше, но страхът пред слепотата надделя и той се вкопчи в думите й:
- А ако не стане така?
- Воля твоя. Ние сме в ръцете ти. Прави после с нас каквото щеш!
- Как ще го докажеш?
- Много лесно. Само искам да се закълнеш пред твоя Аллах, че ще изпълниш обещанието си.
Лицето на Наки ага се изопна. Ръцете му пуснаха ятагана, който издрънча на земята. Вдигна очи към небето, сякаш молеше прошка от всемогъщия Мохамед. Сведе глава и я погледна в очите:
- Заклевам се!
- Добре, аго. Аз ще изпълня обещанието си. Утре сутринта ще те заведа на едно място, където нашият Бог е сътворил освен земята, и чудотворна вода. Пет дни подред ще си миеш очите с нея и на шестия ще виждаш.
Вярата не му даваше мира:
- А сега, гяурко, закълни се и ти!
- Заклевам се, аго!
На сутринта потеглиха с десет верни аскера. Велка яздеше отпред с Наки ага. Вървяха срещу грамадните вековни явори по спускащите се бистри води на Брезнишка река, която извираше от Малешевската планина. Като наближиха село Горна Брезница, тя каза да прекосят реката и да вървят по пътя, който криволичеше на запад. След десетина минути спряха пред портите на манастира.
- Защо ни доведе тук?
Тя го погледна и чевръсто скочи от коня:
- Заклевам се, аго, няма да те излъжа. Само десет минути починете! Аз ще вляза вътре да запаля свещ на своя Бог - Исус Христос, а след това веднага продължаваме.
След три часа излязоха от дебелите сенки на яворите и стъпиха на Равно боре, където зеленееха тучни ливади, огласяни от чановете на стадата. Виждайки необичайната гледка от появата на аскерската конница с червените фесове, овчарските кучета залаяха.
Слънцето беше преминало средата на небесната шир и накланяше вече на запад, като изпращаше жарките си лъчи право в лицата на хората от групата. Наки ага сложи ръка пред очите си. Чувстваше се зле. Виеше му се свят и окото му все повече се замрежваше. Стисна челюстта и прецеди през зъби на яздещата до него гяурка:
- Е, пристигнахме ли?
Тя вдигна ръка и посочи билото пред тях:
- Ето там горе е лековитата вода.
Турчинът избърса потта над очите си и впери поглед в показаната посока. Виждаше гора и голо място. Недоверие отново изпълни мислите му.
Велка го разбра и каза:
- Голото място е Портата. Така го наричат, защото само през него може да се качи човек дотам. На самия връх е разположен Орловски гьол с лековитата вода. След около два часа ще сме там.
Думите й го поуспокоиха:
- Добре, гяурко! Сега ще починем и ще продължим.
Овчарите, които не бяха виждали турци по тези места, се уплашиха. Бързо подкараха стадата на север по посока на Влахина планина.
- Аго, на пет минути оттук има извор с много хубава вода. Освен това ще починем в сянката на вековните буки.
След около два часа поеха по криволичещия път нагоре, докато стигнаха местността Стойнина ливада. Слънцето беше се придвижило още на запад и насочваше лъчите си под ъгъл в лицата. Пред тях косач поваляше пъргаво откос след откос от меката трева, изпълнена с ухаещи билки.
Прекосиха откритото място и навлязоха в борова гора. Когато стигнаха в подножието на билото, Велка видя на североизток пухкав бял облак, приличащ на къделя от хурка. Сякаш излизаше от острите зъбери на Ала Бурум (Зли връх) и набираше височина. Знаеше много добре, че той ще донесе лятна буря.
- Аго, остават още десетина минути път, но предлагам да спрем тук, защото се задава дъжд.
Наки се ядоса:
- Гяурски измишльотини! Няма да вали. Отиваме при водата:
- Твоя воля, аго.
Качиха се на билото и пред тях се показа Орловски гьол. Широк около десет метра и дълъг около трийсет. Сенките на дърветата образуваха красиви фигури в чистите води. Слънцето оттук се беше преместило на връх Готен на Плачковица планина. На юг под тях се виждаха сламените покриви на село Клепалото, а в дълбочина - Добри лаки и Цапарево. Под тях на запад в Македония бяха Старо Спиково и Русиново, а в далечината - Пехчево и Берово. Велка беше идвала по тия места още като дете с баща си, а по-късно - с единствената си любов Кольо войвода. Беше потънала в мисли и стоеше като омагьосана сред тая красота. Обърна се и видя красивата и горда Пирин планина, върховете на която бяха окъпани в залеза на слънцето.
Наки ага се изкашля сърдито:
- Е, сега какво ще правим, гяурко?
Велка се опомни. Погледна облака, който беше потъмнял и се движеше бързо към тях. Светкавица проряза небето, а след това удари гръм, който разнесе ехото надолу в гъстите листаци на яворите.
- Постройте бързо шатрите! В гьола не се влиза. От него се наточва вода и ще миете лицето си три пъти на ден.
Наки ага даде заповедите си. Аскерите вече привършваха с трите шатри, когато едри капки дъжд заудряха по тях.
След една седмица Наки наистина виждаше добре и беше доволен, че гяурката спази обещанието си. Върнаха се в Стара Кресна, край пляскащите води на Стримон, и освободи пленниците. Беше дошъл в тази страна да убива и граби. Такава беше волята на Аллах. Вероотстъпничеството го разяждаше отвътре и това чувство не му даваше мира. Защо излекува себе си, а не изби тая сган и не изгори къщите на гяурите? Какво направи? За да спаси себе си, измени на вярата си.
С всеки ден ставаше все по-напрегнат и по-нервен. Виждаше насмешка по лицата на аскерите си, а щом срещнеха погледа му, обръщаха глави. По-добре беше да не вижда. Започна да не се храни и изобщо да не спи. Силите му го напускаха. Чувстваше се унизен. Лоши мисли се въртяха в главата му. Не трябваше да чака вестта да стигне до Стамбул. Не можеше да чака наказанието на всемогъщия Аллах.
Една сутрин, след като не беше спал цяла нощ, разкъсван от съмнения и страх пред великия Мохамед, той отиде на моста и прониза сърцето си с кинжал. Тялото му падна в бистрите води на реката, която го погълна и скри под бързея.