Елена Деянова

ПЕРЛИ

Старата дама,
в плетен стол на балкона,
залеза бавно люлееше.

Лъскав,
первазът надникна през клоните.
Перлите матово грееха.

Чайни рози.
Сред топлата дрямка
някой копринено везеше.

Старата дама
се усмихваше в сянката.
Слънцето милваше глезена.

С пръсти
поглади небето колосано.
Трепнаха златни фестоните.

Споменът свиреше,
сякаш на косъм.
После отмина с файтона.

NEVER…

Сега ли е часът
за остаряване -
когато времето налива хълбоци,
и залезът, стопен от шоколада си,
копринено прилепва по чорапите?

Сега ли е часът
за приближаване
към екстрасистолите на нощта,
отекващи
по дъното на чашата?

Сега ли е часът
да хвърля ключа
в ожуления куфар с фотографиите?
Пробитото платно
от невестулките
да опна пак
под напора на вятъра.

Сега ли е часът
за отпътуване
към онзи бавен бряг на евъргрийните?
Реката Лета сигурно е рижава
и няма ден и дата за пристигане.

Сега ли е часът
за остаряване?
Сега ли …
или
never, never, never …

СЪН ОТ КЪСНО ЛЯТО

Финиковите палми
с ветрилата си
разтварят
сладки нокти от ванилия
и драскат
по набъбналите кактуси.
Нощта е
лепкавата мандарина,
изпусната
сред храсти олеандър.
Морето
в изумруда си заспива,
прегърнало канелените острови.
Щурците
премаляват от жасмина.
Звездите са
лимоновите капки
по тъмните гърди на планината,
зърната им -
лилавите смокини.
И лъскавият пъпеш
на луната
се плъзва
по какаовите плажове,
по негата копринена
на кожата… .
Обгърнати
в седефа на маслините,
източени
над палмите,
над пиниите,
с бадемови очи
опипват здрача,
забулените минарета
в синьото.
И в мислите,
в очите
и в сърцето ми
остана този сън
от късно лято,
когато
месецът лежеше меден
и златни чехли носеше земята.