СБОР НА АРХАНГЕЛОВДЕН
СБОР НА АРХАНГЕЛОВДЕН
Добре дошъл, Архангел Михаиле,
но мисля, че си хванал грешен път -
човек душа под нокътя си свил е,
освен това - душите тук са кът.
Веднъж кръщава - пет пъти опява
народът, дето стана шепа-две,
но все пак, виж - животът е тъдява,
и с виното от памтивек тече…
Ти както искаш, всъщност, ме разбирай,
но даже ключ за рая да дадеш -
щом пазвата на бъчвите завира
кажи ми как да легнеш и да мреш?
Тертипа си го знаем - ще попеем,
ще люшнем сватба, ще родим дете -
все важни работи - човек не смее
да си почине - камо ли да мре.
На рая и на ада комшулука
дали ще ни сближава и отвъд?
Но днес е сбор и тъпанът се пука,
и уж хоро, а …омагьосан кръг…
Не гледай ти, че бял байрак развяват -
тук нравите на всички са кибрит!
Добре дошъл, Архангеле, прощавай,
поне сега, на маса, да сме квит.
08.11.2011
Архангеловден
ДАЛИ Е ПЕТЪК, ТРИНАЙСТИ
Какво значение има
дали е петък, тринайсти,
дали - четвъртък, дванайсти,
или пък първо число -
и бяла лястовица да мине -
прелетна радост - знам си.
А пък за петък - тринайсти
си имам едно око,
с което виждам до края -
какъвто ще да е пътят.
Бели пари не скътах
за черни дни до сега.
И кучетата ме знаят -
водата ми да размътят,
мазола ми да настъпят -
пак имам една врата,
която да се отвори,
и с камък не я затискам -
да влезе който поиска,
да не седи отвън.
Пък после нека говорят,
че идвал Пилат Понтийски
и чули вода да плиска,
а било време за сън.
Да дойде - ще му полея -
да тръгне чист по нощта си,
защото знам, че нещата
опират всъщност до мен -
да мога да се засмея,
когато хлопна вратата -
дори да се случи дата
тринайсти - петъчен ден…
25.02.2011
Атина
СТУДЕНО КОЛЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Кого ли пак настъпих по мазола -
небето бяло с бялото ме гледа,
не вярва, че с една душа на голо
се мъдря сред Светата му подредба.
Отвънка благославят коледари,
а вътре в мене - страх на ледни буци.
Мечтите ми са вече много стари -
дано ги подмладят деца и внуци.
Животът на замръзване отива,
но Коледа, щом чука на вратата,
би трябвало нощта да е красива,
да бъде тиха и да бъде свята.
Би трябвало светът да е на топло,
но всъщност той отдавна си студува,
и всяко раждане си е самотно,
и тишината в тази нощ се чува -
тя също като пуканка е бяла
и точно като орех костелива.
Посрещането всъщност е раздяла,
и все по-разделена си заспивам.
Но в тази нощ поне се топля с бъдник -
той всички болки като бяла пряспа
ще ги стопи. И може да се сбъдне
от тиква да направя и каляска.
И дявол да ме впрегне най-накрая,
да ми изцежда въздух през юздите.
Не се ли върна - нека да се знае,
че и за мен е имало спасител.
09.12.2010
Атина
ЮБИЛЕЙНО САМОПОХВАЛНО
Навърших 50, но фокусирам
без очила добрия видим свят
и зная безпогрешно да намирам
път даже към най-върлия си враг.
Но ставам прогресивно късогледа
за всякаква човешка суета -
опитвам се, тъй както слънчогледа,
над плевела да съм с една глава -
и не защото станах вироглава -
напротив, все земята ме влече.
С една ръка съм взела, с две съм дала,
и зная както двеста, тъй - и две.
Отдавна се отучих да надничам
из тайните на мъжките дела.
И кой да ми повярва - не обичам
да си заключвам пътната врата.
Сега, на 50, съм като пита,
раздадена до сетната троха,
но моя хляб, щом някой е опитал,
едва ли ще се примири с глада.
ИВАНОВДЕН
Щом денят ми проходи,
като кученце сам,
и така, както броди,
среща някой Иван -
да му махне синджира,
да си стиснат ръце,
и да седнат на бира
(може и без мезе),
…да обърнат хастара
на добрия живот,
в чест на някаква стара
и безпътна любов
да изтръскат последни
дребни бели пари,
а Светецът отгоре
да мълчи…да мълчи…
Да си кажат :”Наздраве”,
и: „Прощавай, любов!”
Кой каквото да прави -
този шантав живот
под око те преследва,
но когато си сам,
като шанс за последно
ти изпраща Иван.
И Ивановден става
всеки мой Божи ден,
в който крача към прага,
а светът покрай мен
гледа - свивам байрака
под открито небе -
щом Иван ще ме чака -
няма други мъже.
АТАНАСОВДЕН
Ей тук, по средата на зимата,
живее един Атанас -
той хвърля дърво на камината,
а аз пък му казвам на глас,
че в същия студ съм студувала
през дългите мои лета,
и само насън съм сънувала,
че с наръча сухи дърва,
пренесени чак до огнището
тъй, както се носи и кръст -
ей тъй се раздухва от нищото
надежда, безкрайна на ръст.
И тази надежда минава
по стъпкита на Атанас -
с катуна ще тръгне - тогава
със него ще тръгна и аз.
17.01.2012
