Георги Н. Николов

Неотдавна в жълт вестник един писател нарече Христо Ботев „терорист”. И пак неотдавна в същото издание в анонимна статия се разсъждаваше бил ли е поетът английски шпионин. Като по сведения уж на Никола Обретенов ставаше ясно, че службите на мъгливия Албион финансирали революционната му дейност. На тези писаници единствено вестник „Десант” реагира с унищожителна статия. Другите медии кротко подминаха и това кощунство.
Но… Ние, българите, сме свикнали да се съмняваме. Ами ако е истина? Както след многократни повторения от рупора на местни христопродавци се съмняваме, че у нас е имало турско робство. Нямало е! Имало е присъствие. А ако трябва да сме съвсем точни, у нас са пребивавали турски туристи. С петстотингодишни туристически визи и неограничени пълномощия за забава и увеселение. От ангария за местните и данък „диш хакъ”, до колективни гостувания в Батак, Перущица, Клисура и май навсякъде по българските земи. Що се отнася до черепите в баташката църква, те са от пластмаса. Изработени са от днешни националисти, за да заблуждават младите поколения с някакъв геноцид, кланета, грабежи и палежи. Нищо такова няма, както прогласи в Немско пак българка, поне по паспорт. Не и по кръв, но когато парите говорят, кръвта мълчи, а и да не мълчи, кой я слуша в дни на европейски теманета? На протегната правителствена ръчичка към ЕС за просия и за верноподаническо ръкостискане. И за какво ли не. Пак с пари се печатат поучителни книжки като „Пътеводител на Османската империя” - той също в никой случай не възражда ислямистки спомени, въжделения и мераци. Издали са го днешни българи ей така, за информация. Подтекстът е изключен, а книгата, както можем да повярваме веднага, не е издадена срещу 30 сребърника. А от любов към историческата достоверност…
Историческа достоверност е и твърдението, че на Шипка не са водени боеве между турската армия и българското опълчение. Епопея, възпята от дядо Вазов, но той, нали е дядо, поради напреднала възраст просто не е разбрал за какво става въпрос. Там са влезли в кървава схватка длъжници на фирмата ВиК с инкасатори и касиерки на същата фирма. Некоректните платци се отбранявали от закона с всички подръчни материали и понеже още не са платили сметките си за вода, днес с тях се занимава съдът. Дядо Вазов е възпял и крадливата баба Илийца, която отмъкнала расо, за да загърне самозабравил се смутител на реда, установен от турските туристи. Дядо Йоцо пък гледал трена привидно, защото истинската му цел е да отмъкне след минаването му релсите за старо желязо. А махането с капа е само за камуфлаж и заблуда на органите на реда…
И защо след толкова исторически истини Ботев да не е английски шпионин? Доскоро в музея на Калофер била изложена радиостанцията, с която поддържал връзка с централата в Ленгли. Това напълно се връзва с твърдението му на изпечен комуняга, което той лично декларирал: „Вярвам в единний светлий комунизъм!” Помощник в разузнавателната дейност на балканския терорист е агент Фил, известен с псевдонима „Филип Тотю”. Обективните изследователи на българската история установили още, че двамата се срещали в кръчмата на явочника Странджата. Доказан развейпрах и нехранимайко, който вместо банков влог пазил някакъв къс от хайдушко знаме. Двамата колеги на агент 007 обсъждали задачата да купят за един паунд мемориала на връх Бузлуджа, за да стане той впоследствие хиподрум. И в допълнение: да събират информация на космодрума Байконур, дегизирани като продавачи на боза и вестник „Работническо дело”… Друга група учени предполагат, че Фил е и двоен агент - и на турското разузнаване, но още досъбират фактите за стройна и, разбира се, достоверна хипотеза.
В по-ново време нашенските юди тиражират версията за кървави изстъпления на българската армия в Македония и Беломорието до 1919 г. Те се изразяват в строеж на пътища, ж.п. линии, пристанищни съоръжения и пр., но няма кой да разгърне военните списания от това време. Пак в Македония от Втората световна война българските войскари са посрещани с цветя. Защото липсвали достатъчно камъни, с които да ги замерва местното население. Няма да се спираме на кървавия политически режим до 1989 г., който унижаваше обезправените трудещи се с всякакви зловещи хрумвания. Например право на работа, на безплатни здравеопазване и образование, летни лагери за децата, спокойни старини. Слава, Богу, отървахме се и от тази робия…
Та, нашата история е наскачана от прекалено много обективни изследователи и съзерцатели. Също като куче с кърлежи. Не помним доброто, не говорим истините такива, каквито са. Неблагодарни сме към народи, които са ни помагали и благодарни в аванс на други. Които ни обещават само оня, дето клати гората. Националните герои са оплюти отгоре додолу и повече ни интересува имал ли е Левски любов с калугерка от Сопотския метох. Отколкото подвига, за който даде живота си. Трябваше наскоро актьор от турския сериал „Листопад” да ни упрекне, че сме извадили Георги Димиитров от мавзолея, за да се почешем, дето не ни сърби. Но ще се почесваме още много. И ако беше жив Паисий Хилендарски днес, бих му казал да не се хаби да пише скучната си история. Нито на Матей Миткалото да разнася книги. А двамата да ни ритнат здраво по големите седалищни мускули, дето много ни сърби. Заслужаваме си го…