В навечерието на 90-ия й рожден ден разговаряме със Стоянка Мутафова

Мутафова-Калоянчев - този дует от таланти е неуморен, дори и в патриаршеската възраст.

 Разговора води Юлий Йорданов

- Госпожо Мутафова, вълнувате ли се в навечерието на Вашия голям  празник - деветдесетия Ви рожден ден?

- Как може един човек, доживял тази възраст, да не се вълнува?! Как може човек, чийто живот е преминал през сцената, дишал е сценичния въздух, поглъщал е аплодисментите на публиката, да не се вълнува на този ден?    Вълнувам се и още как!

- Казахте, че животът ви е минал през сцената. Съхранявате ли спомените от срещите си с публиката на област Монтана?

- Ама, вижте какво, вие ми задавате въпроси, които ме карат да се просълзявам. С този край на родината ме свързват все хубави спомени и аз няма как да не ги съхранявам. Та това е може би най-театралният край на България. Нали от  Лом, от тази многострадална Северозападна България е тръгнало театралното изкуство, запалено още през 1856 година от родолюбивия ломски даскал Кръстьо Пишурка. Спомням си, че в този град край Дунава преди доста години признателните поколения организираха Седмица на българския театър. Няколко години поред участвах в нея с различни постановки на Сатиричния театър. Дори помня, така се случи, че една година посетихме Лом няколко пъти. Даже Парцалев на шега попита дали няма да ни направят почетни жители.

- Като Ви слушам и знам каква фурия сте на сцената, си заслужава…

- Е, това беше само шега. Истината е, че ние много обичаме вашия край и често-често сме в него. И знаете ли защо - защото тук - между Дунава и Балкана - има толкова любвеобилна театрална публика, че няма как да не се подчиниш на искането и да общуваш с нея. Веднъж идвахме с постановката на комедията “Тартюф” на Молиер. И тогава Парцалев ме запозна с една жена и един мъж, които помоему бяха не само почитатели на театъра, но и ярки колоритни личности. Даже мъжът - като сега го виждам: едър, с голяма червена папионка, която ярко контрастираше на снежно бялата му риза - после няколко пъти идва при нас в театъра и стана ни любимец. Георги беше идвал в Лом, където самодейният театър при читалището беше поставил комедията на Ст. Л. Костов “Големанов”. Той гастролира в ролята на Горилков и ми разказваше как са го посрещнали, как е изиграл образа в постановката, как са го затрупали с аплодисменти и цветя. “Стояно - каза ми Парцалев - така ми беше приятно да играя в Лом… Да ти призная откровено - възхитен съм от любовта на ломчани към театралното изкуство.” Абе, не греша, като още ми се играе пред такава публика.

- Но Вие продължавате да играете и днес в Монтанския край?

- Разбира се! При новата театрална реформа аз преминах в частния театър “Перпетуум-мобиле”. И с него много пъти гастролирахме на сцената на Монтанския театър. Даже преди три години на същата тази сцена беше чествана и моята осемдесета годишнина. О, о, то беше един голям спектакъл. Ама, знаете ли с колко много любов ни заляха тогава монтанските почитатели на театъра. И… цветя, цветя. Имаше и поздравление от кмета на града до мене по повод на юбилея. Е, как могат ли да се забравят такива вълнуващи моменти?!

- Вие обаче, играете и в образи на характерни героини на жени от този край?

- Да не намеквате за пиесата “Януари” на вашия земляк, писателя Йордан Радичков?

- Точно нея имам предвид.

- Това беше и ще си остане в драматургичната съкровищница на България една знаменита, бих казала колоритна пиеса. Персонажите в нея са предимно мъже и… само една жена. Точно тази женска роля режисьорът беше поверил на мене. Носех се по сцената с такова голямо желание за превъплъщение в този твърде особен характер на силна, волева жена.