Димитър Данаилов

Представяме на читателите си ранни стихове на Димитър Данаилов. „Сърце” е публикувано в гимназиалното списание „Багри”, кн. 3., 1939 г. „Оратория Фритьоф” и „Зима” се печатат по авторски машинописни екземпляри, подписани от поета и подарени на неговия приятел и съученик Димитър Къртев. Съхранени през годините, те бяха любезно предоставени от сина му Иван Къртев. Въпреки, че второто стихотворение не е датирано, то явно е от края на 30-те - началото на 40-те г. на миналия век. Бележката под текста на „Оратория Фритьоф” е на Димитър Данаилов.

Редакцията

СЪРЦЕ

Ти неуморна си машина.
Крепи живота твойта сила.
Ти можеш да градиш добро -
но някога и черно зло.

ОРАТОРИЯ ФРИТЬОФ

                                  От Макс Брухт

По суша и вода човекът търси радост,
тъй както я търси викинга Фритьоф.
Вълни да разбие със пламенна младост
реши се той заради свойта любов.

Разбра той каква е стихия морето
и колко нищожен е в него човек.
Но морски вълни не разбиват сърцето,
що смело се бори с природния гнев.

Той стигна брега на родината свидна,
где като роза Ингеборг цъфти.
За нея преплува морето викинга
и морските бури за нея срази.

И с колко надежди, мечти и копнежи
той плува на север към свойта земя.
Но по-пуста той от море я намери,
когато, че сам е останал, разбра.

Ингеборг бе от тиран похитена,
изгубена бе за сърцето му тя.
И стана пустиня земята рождена,
що гневен викинга със кърви обля.

Намразил земята, той пак се завърна
в морето и плувна нещастен на юг.
Най-верен приятел в морето той зърна,
само нему даде Фритьоф своя труп.

—————————–

Бележка: Оратория „Фритьоф” от Макс Брухт съм слушал само веднъж и то великолепно изпълнена от нашия хор „Гусла”. Същата вечер, когато слушах концерта, написах това стихотворение.

ЗИМА

                            На моя добър приятел и съученик
                            Димитър Къртев
                            в знак на обич и признателност

Снегът ще почне тихо да вали,
ще задимят като лули комините.
И северният вятър ще шепти,
че тръгнал Дядо Коледа към хижите.

Тогава ще си спомниш ти, сърце,
че някога по-бели бяха зимите.
На този свят, когато бях дете,
като шейни се плъзгаха годините.

Голямата звезда на Витлеем
тогава и над мойта ясла светеше.
И майка ми, надвесена над мен,
за малкия Исус ми тихо шепнеше.

И братчето ми, Бог да го прости,
тогава с мен прегърнато заспиваше.
Дъхът ни смесваше се до зори
и котенцето между нас се свиваше.

Снегът ще почне тихо да вали…
Душата ми ще бъде пак приспивана
от песента на миналите дни
в молитвената тишина на зимата.

12.12. 1942 г. гр. Чирпан