Таня Шелхорн

Аз съм сама и слушам моята любима музика от гениалния композитор Франц Шуберт, отишъл си толкова млад от света. Тишина, свещите горят, нежните звуци галят слуха ми и милват душата ми. Тази сладка болка самота!
Искам да я споделя с теб, непознати читателю, сега, в тоя миг! Вероятно и ти си сам и само ти знаеш какво става в твоето сърце! Искам да споделя, че самотата е много красиво изживяване. Ти плачеш, ти скърбиш, сърцето ти се пълни с озлобление, лоши помисли и негативни чувства. Ти не можеш да разбереш, какво означава това: “Блажени плачещите…” Как, казваш си ти, ще бъдат блажени плачещите? Ето, аз плача и моето лице се обезобразява, главата ме боли, ставам мрачен и се разболявам.
Да, защото ти плачеш за нещо, което е маловажно: за изгубени пари, за откраднат имот… ти плачеш, че някой ти е казал груба дума, че те е оскърбил…. ох… че човекът, когото обичаш, ти е изневерил, изоставил, отишъл на друго място… и тъй нататък… и тъй нататък… Ти се ужасяваш тази вечер, че си сам, на тебе ти е тъжно, че хората, облечени празнично, отиват някъде… отиват на ресторант, на гости.
Ако ти, който четеш в този момент това, което аз разказвам, си млад човек, ти плачеш, че тази вечер нямаш пари, за да отидеш на дискотека, да слушаш музика, да танцуваш буйно… Така е!
Почакай… почакай до утре сутринта! А сега послушай, ето тази музика! Тази музика, която един млад човек, отишъл си от този свят толкова рано, е написал и нарекъл: “Моите песни тихо умоляват”. Песните посветени на Божията Майка! Песните-малитви!
Кое е това местенце, под чийто прозорец се изпълнява тази нежна серенада? Сърцето! То се моли коленопреклонно и в съкрушение излива своя копнеж пред Небесната Царица, която е нашата Радост!
Остави сълзите ти да текат, обърни се и ти към това твое местенце, прегърни го, скръсти ръцете си върху него и се помоли така, както и аз се моля: Изпълни с радост сърцето ми, Дево, ти която си приела пълнотата на радостта и отгонваш греховната печал. Майко свята Богородице, помогни ми да се спася.
Ако не знаеш да се молиш с думи, остави сърцето ти да говори - то ще излее цялата си мъка, цялата си болка! Нима ще те остави нашият Господ Спасител! Нима заради молитвите на пречистата Своя Майка, няма да помилва теб - Своето създание! Той ще те помилва, ще те успокои…
Ти казваш: когато плача аз се обезобразявам… Плачи сега… плачи с топлите сълзи на покаянието. Плачи и моли твоя Господ Иисус Христос, да ти даде покаяние, защото покаянието пречиства, както огънят пречиства златото от всички примеси.
Помисли си… ти си преживял тежка операция… колко си страдал от болката в твоя организъм, колко си притискал болното място и не си се решавал да се подложиш на операция. Но идва този неизбежен момент, ножът трябва да влезе в твоето тяло, трябва да изреже болната плът, да се изхвърли гнилото място, което трови целия организъм. Ти нямаш сили, ти си немощен, обаче от ден на ден раната заздравява, постепенно ти се възстановяваш, организмът вече не се трови всеки ден, пречиства се и ти оздравяваш.
Ето, така е и с болната душа, която страда, а покаянието е твоята душевна операция. То открива пред тебе наслоените грехове и ги лекува по оперативен път. Ти се вглеждаш в себе си и разбираш колко си огорчил твоя Ангел-пазител, как си забравил твоя Създател, как не си се сетил да се обърнеш към Божията Майка - Надежда на безнадеждните и Утеха на скърбящите. Но сега ти си го направил… сълзите текат, музиката гали слуха ти, свещите горят… остани така колкото искаш… Остани така колкото искаш, не прекъсвай този божествен миг, защото сега от организма ти се изхвърля отровата и сълзите на покаянието пречистват твоята душа. Плачи… плачи и искай прошка…
Когато всичко утихне, когато бурята в душата ти се успокои, погледни се в огледалото! Този плач, не само че не те е загрозил, ами напротив - лицето ти е разхубавено, очите ти са оздравели, защото със сълзите е излезнала всичката болка от тях. Те са пречистили наслоения прах и са извадили отровата от сърцето ти. Погледни се в огледалото… виждаш ли как лекува твоя Бог, виждаш ли как те успокоява Неговата Майка св. Богородица?
Тази нощ, тази сладка болка самота, ти ще обикнеш завинаги, ти ще я търсиш, ти ще бягаш от шумната тълпа, ти няма да страдаш когато си сам, напротив - ще се радваш, защото единствено в този момент, ти се докосваш до Божественото!
Не може да стане това в шумната дискотека, сред гърмящата музика, танцуващите до полуда млади хора, развилнелите се страсти, алкохола, цигарения дим… помисли за всичко това! И ето равносметката - ти заспиваш с озарено от усмивка лице и сутринта се събуждаш радостен и успокоен. Виж този твой събрат, който е вилнял цяла нощ, на когото ти си завиждал в сърцето си, че е отишъл да се весели. Виж го как се събужда той… с натежала от болка глава, замъглено съзнание, потиснато чувство, раздразнение и мъка.
Обикни самотата, търси я, защото тя лекува! Амин.