РАЗВИТИЕ
РАЗВИТИЕ
Негреещите лъчи -
съюзници на недооценените времена -
свиват гнезда в короните оголени.
Вятърът отвява
последната топлина
от върховете сънни -
укрепва печалните ни мисли.
Истински думи ниже
търпеливата душа -
послание към пролетта.
От пропастта на заглушеното небе
сипе шепи студени сълзи
отмъстителният дъжд.
И всичко почва отначало.
Имаме нужда от две-три думи.
Но години са необходими
да се съгласим с тях.
А може би от съвсем друг човек
се надяваме да ги чуем?
Никой не иска доброволно
да се лиши от илюзии.
РОДИНА
На Елислав Иванов
Тя дишаше с моето сърце.
Тя се оглеждаше в спомените ми.
Харесваше й да ме води за ръка
към Балканите и да ме пръска
с памтивекова вода от Марица.
Тя ми пълнеше джобовете
със светулки
и навлизаше в сънищата ми
с развяни байраци от върха на Шипка.
Тя беше моето „аз”.
А сега…
Губя властта да й бъда послушен.
И търпението, че ще ме повика
обратно, отстъпва.
Утешавам се - търпи.
Търпя - надявам се.
И не ми се обръща езика
да виня някого.
И само един Господ знае
чии деца сме и колко Родини
още имаме
да губим завинаги.
УТРО
Ти сън си светъл,
малка птица,
кълбо от крадени
лъчи,
от спомените ми
чертица,
сълза от сухите очи.
Ти полет мой си,
кратка вечност
и за сърцето смях
и вик.
Мигът е с тебе
безконечност,
безкрайността е
с тебе миг…
