ИЗ „ПЕСЪЧИНКИ-ЖИВОТИНКИ” – ІІІ

Иван Радоев

***
Релативно е времето.
Каквото ще бъде - ще бъде.
Сега ще ти отсека главата.
Пък било каквото било.

—————————–

***
Главата на лисицата
е опашката.

—————————–

***
Здраво тяло - здрав дух.
Огромно тяло - огромен дух.

—————————–

***
И тая сутрин замръкнахме.

—————————–

***
Не мога да се понасям,
толкова си отвратителен.

—————————–

***
Необясним ми е този човек!
Един ден взе, че умря,
а на другия ден ми вика:
„Ти още ли си жив?”

—————————–

***
Старият поет умираше забравен.
Смъртта се наведе над него:
- Вечността ти изпраща целувка!
- Вода! - простена поетът.

—————————–

***
В нашата малка цветуща държава
плиткоумието все повече се задълбочава.

—————————–

***
Бъдещето на младостта
е старостта!

—————————–

***
Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението!

—————————–

***
Нещо ме яде отвътре.
Знам го кой е.

—————————–

***
Власт. Народ. Деца.
Всичко от едни яйца.

—————————–

***
Пролетариатът си загуби веригите,
но интелигенцията ги намери.

—————————–

***
- Учителю, ти каза истината.
Защо се отрече?
- За да докажа,
че е по-силна от нас.

—————————–

***
Тъмно е навън,
като че ли сме вътре.