ИЗ „ПЕСЪЧИНКИ-ЖИВОТИНКИ” – ІІІ
***
Релативно е времето.
Каквото ще бъде - ще бъде.
Сега ще ти отсека главата.
Пък било каквото било.
—————————–
***
Главата на лисицата
е опашката.
—————————–
***
Здраво тяло - здрав дух.
Огромно тяло - огромен дух.
—————————–
***
И тая сутрин замръкнахме.
—————————–
***
Не мога да се понасям,
толкова си отвратителен.
—————————–
***
Необясним ми е този човек!
Един ден взе, че умря,
а на другия ден ми вика:
„Ти още ли си жив?”
—————————–
***
Старият поет умираше забравен.
Смъртта се наведе над него:
- Вечността ти изпраща целувка!
- Вода! - простена поетът.
—————————–
***
В нашата малка цветуща държава
плиткоумието все повече се задълбочава.
—————————–
***
Бъдещето на младостта
е старостта!
—————————–
***
Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението!
—————————–
***
Нещо ме яде отвътре.
Знам го кой е.
—————————–
***
Власт. Народ. Деца.
Всичко от едни яйца.
—————————–
***
Пролетариатът си загуби веригите,
но интелигенцията ги намери.
—————————–
***
- Учителю, ти каза истината.
Защо се отрече?
- За да докажа,
че е по-силна от нас.
—————————–
***
Тъмно е навън,
като че ли сме вътре.