НОВА ГОДИНА
Като беше обещало радиото, денят излезе слънчев, със зимна топлина в полето, а един сиво - синкав планински склон се възкачваше зад високите панелни жилища.
Докторът беше висок, смръщен и красив: жените твърдяха: доктор Алексов е направо мъжествен. Мъжете се успокояваха: и той ще остарее.
Докторът отиде в супермаркета, накупи щедро това, онова и погледна нахакано касиерката. Тя пусна остатъка от парите в широката топла ръка и каза:
- Купуваш като за празник.
Супермаркетът беше пуст.
- Утре е Нова година.
- Нали живееш сам?
- И два пакета „БТ”. Имам утре рожден ден.
- Честито - засмя се касиерката и откри в левия ъгъл на широката си уста златен зъб. - На колко ставаш?
- На колко изглеждам.
- Давам четиридесет и пет. Имаме и майонеза
Доктор Алексов купи и майонеза. След двайсет и четири часа той реши да се покаже истински мъж. Отпиваше си кротко от ракийката. В стаята нямаше нито една саксия с цветя. Прозорците не беше изтривал от пролетта. Нищо, утеши се той, ще дръпна пердетата, рано се стъмва. Огледа ъглите за паяжини. Слава богу! Килимът тип персийски, червено оранжев, с прогорено, забравил беше ютията. И си спомни за изгореното, и се чукна с шишето. Изпи още една чашка - за кураж. Поразвеселен - пусна грамофона, певицата я подхвана за любов.
Точно в осем касиерката влезе. Подари му саксия с циклама. Целуна Алексов по бузата за начало. След майонезата тя разказа откровено живота си.
- От три години съм разведена. Имам дъщеря на осем. Трябва да се живее този живот.
Доктор Алексов се съгласи.
- Да бъдем с открити карти - изправи се тя. - Зная защо ме покани.
- Нищо още не знаеш.
- Като си доктор, какво си мислиш. Мъжът ми беше моряк, ако е работата.
- Поканих те да си приказваме.
- Ако никой не дойде до десет минути, без мен. Отивам си.
- Чакам децата.
- Имаш ли деца?
- Милен и Данчо.
- Разведен ли си? Вдовец. Уф. Сигурно още я обичаш?
- Имам двама сина.
- Не пия ракия . Разведох се, защото моят мъж пиеше.
Милен и Данчо дойдоха. Вечеряха мълчаливо. Доктор Алексов изпрати след полунощ Катя. Тя го покани още същата нощ на гости.
- Живея на десетия етаж.
На площадката между седми и осми Алексов я прегърна. Асансьорът не работеше.
- Сякаш се познаваме от сто години - въздъхна тя.
- Прекарахме заедно Нова година.
- Много си интелигентен. Ще ме изоставиш. Аз съм една обикновена касиерка.
- Аз съм един обикновен лекар. От най-обикновените. Ординатор.
Тихо отключи и двамата дълго стояха в тъмното антре на апартамента. Някой пееше: “Градил Илия килия..”
Катя изтри сълзите си. Алексов се отпусна върху дивана. Тя донесе две чашки.
- Преди да се разведем моят моряк изпочупи всичко. Само това ми остана.
После пиха кафе, пиха коняк, тя разроши оредялата му коса и отскубна три бели косъма. На следващият ден не купи нищо от супермаркета, защото беше дежурен в спешния кабинет, а на по-следващия и винаги след това Алексов купуваше замразени пилета от супермаркета в центъра на града. Цикламата постави върху телевизора. Алексов се мъчеше да зърне онова лице с лунички по нослето, с черни очи. Нищо, щом отидат студенти, ще се оженя за нея, и отново си спомни за чистите стъкла в апартамента на Катя, за белите чаршафи, за нежната топлина от онази Нова година.
Цикламата неразумно ронеше цвят…..
