Веселин Павлов

Някъде след 1950 година започнаха и първите изяви на някои артисти като рецитатори на самостоятелни програми. Първа бе актрисата Славка Славова - голям майстор на художественото слово. Нейният рецитал обхващаше разкази от Максим Горки - програма, изпълнена с рядко проникновение и истински професионализъм. Многобройни бяха излизанията й пред столична и провинциална публика. Друг изявен рецитатор бе Спас Джонев, който изпълняваше “Греховната любов на зографа Захари” от Павел Спасов. Имаше няколко последователни години, когато буквално всеки понеделник (почивния ден на Народния театър) той бе на сцената в “Дома на техниката” с добилата невероятна популярност “Греховна любов”. Обикновени зрители и много артисти при среща се питаха един друг: “Слуша ли Спас в “Греховната любов”? Завладяващо!” И аз много се радвах на неговия колосален успех, защото при него всяка дума, всяка сричка достигаха до залата. А да не говорим за чудната му емоционалност!
Веднъж двамата се срещнахме на ул. “Раковски” (беше около шейсетте години). Спас ми каза въодушевено: “Е, какво, Веселине, довечера и моят Захари (в “Дома на техниката”), и твоят Хайне (в зала “Славейков”) - всичко продадено. Е, това се казва успех на нашето художествено слово! В една вечер - два рецитала в София!” За Спас неговият “Захари” беше голямо постижение и за изкуството на словото, и лично за артиста Джонев, който в Народния театър бе и един чудесен Ромео в “Ромео и Жулиета” от Шекспир в тандем с Мила Павлова. В другия състав на Шекспировата пиеса бяха Апостол Карамитев и Ирина Тасева. Тук заслугата бе и на режисьора Стефан Сърчаджиев, подбрал в екипа си и Андрей Чапразов (Меркуцио), и Йордан Матев (Тибалд).
До двамата големи майстори на словото - Славка Славова и Спас Джонев - се нарежда и великолепната Таня Масалитинова. Такава Толстоева атмосфера бликаше от нейния рецитал “Ана Каренина”, че когато я слушах, същата вечер дълго не можах да заспя, мислейки за изключителното й превъплъщение. “Ана Каренина” прозвуча десетки пъти в София, а дано да са я чули и в големите градове в страната. Такава беше Таня - достойна дъщеря на прочутия главен режисьор на Народния театър - Н. О. Масалитинов. Нейният втори самостоятелен рецитал бе за голямата френска певица Едит Пиаф. Той също беше голям успех за актрисата.
По-късно в годините станаха известни Леонтина Ардити-Дикова, сътворила рецитала “Пижо и Пенда”, излизайки на сцената с прекрасна народна носия, както вероятно го е мислил и авторът Елин Пелин. Освен Льошка се появи и Снежина Челебиева с коронния си рецитал - стихове от Дамян П. Дамянов. Изпълнението й беше на ниво - особено трудно е за жена актриса да се превъплъти в поетичната лирика на такъв обаятелен поет като Дамян П. Дамянов.
По онова време бе и премиерата на моя първи самостоятелен рецитал - лирика, сатира, басни и проза от Хайнрих Хайне. Датата бе 11 април 1958 г., залата - “Клубът на културните дейци” на ул. “Раковски” 108. Като първа изява аз се вълнувах, че певецът на любовта, нежният лирик Хайне е известен у нас само като интимен поет, а почти никой не знаеше, че той е писал и сатири, и басни. Прозата му бе позната и аз бях включил в композицията два откъса от “Пътни картини” и “Пътуване по Харц”. Салонът за премиерата бе претъпкан. По-късно ще споделя нещо повече за себе си.
Сега идва ред и на плеядата следващи рецитатори. Преди да започна с Катя Зехирева, ще направя едно отклонение. В столичната Градска библиотека завеждаше Културния отдел известният ерудит Петър Станчев, който покани Катя Зехирева и мен да направим съвместни рецитали - първо на младия тогава, но вече доста известен поет Владимир Башев, а след това и на Веселин Ханчев. И двете наши изпълнения с Катя минаха с небивал успех при претъпкани салони, а имената на авторите бяха рекламно изписани с големи букви в огромни като чаршафи афиши. След големия интерес на публиката, Катя Зехирева направи два много сполучливи самостоятелни рецитала на същите поети - на Веселин Ханчев и след това на Владимир Башев. Удоволствие беше да слушаш Катя и при Весо Ханчев, и при Владо Башев. Тези рецитали тя изнесе многократно в София и страната със завиден успех. След две години (беше 1960 г.) Катя Зехирева и аз бяхме поканени в Полския културен център от директора Новацки да направим съвместен рецитал от творби на Адам Мицкевич. Нали популярността ни растеше!
Този рецитал бе изнесен три пъти в Полския център при пълни салони, а после гостувахме и в Пловдив, като навсякъде известният литературовед академик Петър Динеков представяше автора и изпълнителите. При Мицкевич пианистът Тотю Лазаров изпълняваше музикални пиеси от Фредерик Шопен и така прозвучаваше един чудесен литературно-музикален рецитал.
Но нека продължа за Катя Зехирева, която стана преподавател по сценична реч във ВИТИЗ (сега вече НАТФИЗ), после доцент и накрая професор. Тя мина по пътя на големия артист Владимир Трандафилов - любимият ни професор по рецитация. Тогава сценичната реч беше разделена на рецитация и техника на говора. Говорната техника бе поверена на артиста от Народния театър Борис Михайлов, който преди Втората световна война е бил 20 години актьор в театъра на Макс Райнхард в Германия.
Сега вече идва реч за артиста Иван Чипев, който също беше преподавател по рецитация в тогавашния ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. Той мина през доцентура и професура в рецитаторското изкуство. Чипев често излизаше по естрадните сцени като изпълнител-рецитатор. Не минаваше събрание на БКП без негово участие.
Изпълняваше Маяковски, Смирненски, Вапцаров и най-често “Септември” на Гео Милев. Но най-доброто и прочуто негово изпълнение беше народната песен “Даваш ли, даваш, балканджи Йово”.
И тук му е мястото да кажа с вълнение много добри думи за сегашния професор по сценична реч в НАТФИЗ - артиста Петър Петров.
Петьо съчетава прекрасно практиката с теорията. Като рецитатор направи няколко самостоятелни програми. Най-напред беше “Едно дете говори с баща си” от Недялко Йорданов, после представи на публиката Достоевски - “Малкият герой” и “Бели нощи”. Третият му рецитал бе Димчо Дебелянов - и това е значимо постижение в областта на словото. Не мога да си представя по-добро изпълнение на неговата композиция. Когато го слушах, през цялото време чувствах, че изключителният поет-символист е в неговия артистичен натюрел. Четвъртият рецитал на Петьо бе Блага Димитрова - “Поетът и лавината”. Трябва да се отбележи, че в своите рецитали той бе почти единственият, който използваше диалогичната реч в композициите си без никакво опасение, че тонално ще се повтори. Браво на такъв майстор на художественото слово!
В нашата любима област от изкуството имаше редица артистки, които на моменти в годините се изявяваха със самостоятелни рецитали.
Това бяха Катя Белева и Красимира Аркадиева. Искам да поднеса едно голямо извинение към читателите. Поради вече изминали десетки години много връзки и подробности около техния творчески път просто избледняха и се загубиха. Това се отнася и за двете споменати артистки. Но имаше и други колеги на словото, които останаха в паметта ми: Димитър Вачев и Джуни Александрова, Каролина Караганева и Богдана Вульпе. Може да се каже, че Димитър Вачев бе изпълнителят на Яворов в България. Коронният му рецитал “В часа на синята мъгла” бе изпълнен около 600 пъти главно в София, а също и в страната. Външните данни на Митко много схождаха с образа на великия Яворов. Мисловно и чувствено артистът толкова много се доближаваше до тежките терзания на автора, че долу в салона публиката просто настръхваше от разтърсващите стихове на големия поет. Второ голямо постижение на Димитър Вачев бе рециталът му на стихове от Христо Ботев “Изпълни се пророчеството твое- жив си ти!” Още заглавието съдържа умиление и дълбок поклон пред класика на българската поезия и литература. Този въздействащ рецитал бе изпълнен многократно от концертния подиум.
След дългогодишни митарства по провинциалните театри актрисата Джуни Александрова бе назначена в новооснования “Театър на поезията и естрадата” в столицата с директори споменатите по-напред Андрей Чапразов, а след него Иван Чипев. Този театър просъществува само три години, а сега е театър “София”. Джуни Александрова имаше три основни самостоятелни рецитала, дълго време изпълнявани пред публика. Това бяха “Лира и тръба” по стихове на Христо Ботев, Иван Вазов и писма на Васил Левски, “Епопея на забравените” от Иван Вазов (истински творчески риск за нея) и “Сама жена на път” от Блага Димитрова. Последният рецитал на Блага бе значително постижение за Джуни като изпълнител. Както е видно от заглавията на нейните рецитали, тя избираше героиката и това беше новото в нашето изкуство на художественото слово - жена актриса така добре да се справя с големите ни творци Иван Вазов и Христо Ботев!
В Театъра на словото бяха назначени редица актриси, посветили живота си на художественото слово. Между многото мои колежки едно от първите места в този театър бе отредено на Каролина Караганева, която повече от 20 години рецитираше непрекъснато из цяла България.
За нея е характерно това, че тя още на 3-4 годинки е казвала детски стихотворения, добре запаметени на тази възраст. Първият й рецитал бе “Вечната и святата” по стихове на Елисавета Багряна - премиера през 1967 г. в залата на “Театър 199″. С тази композиция на режисьора Йордан Йорданов Каролина имаше изключителен успех - регистрирани са над 200 изпълнения в цялата страна. Концертирала е на много места в София - и в зала “Славейков”, и в камерна зала “България”, и в зала “Дом на техниката”. Рециталът бе с музикална илюстрация, изпълнена от пианистката Елка Русева. С този рецитал се отбеляза 90-годишнината на голямата и дълголетна българска поетеса. Успехът беше колосален, претъпкан салон и мило признание на авторката и изпълнителите (рецитаторка, режисьор и пианистка). Вторият самостоятелен рецитал на Каролина бе “Думба-лумба” по стихове на Христо Смирненски - премиера през 1974 г. и режисура също на Йордан Йорданов. Тук имаше нещо твърде любопитно. Известната “Приказка за стълбата” на пролетарския поет получи забрана за изпълнение, но покъсно бе разрешена и се изпълняваше в рецитала й. Такива бяха актьорските съдби! Третият й самостоятелен рецитал бе през 1981 г. - моноспектакълът “Възкресение” по Л. Н. Толстой, композиция и режисура Й. Йорданов.
Премиерата бе в камерна зала “България”, също като зала “Славейков” с 300 места. Освен тези изяви, рецитаторката имаше десетина дуо-изпълнения с различни теми и автори съвместно с много колеги артисти като Петър Дончев, Златка Златанова, Бека Арабова, Петър Петров, Любомир Абаджиев, Мирослав Миндов, Рая Нанкова и Богдана Вульпе. Почти навсякъде музикалното оформление на рецитаторските композиции бе на пианистката Еми Бехар. Не може за Каролина Караганева да не се споменат накрая и нейните многобройни рецитали на “Душата ми е стон” по стихове на П. К. Яворов. Това бе едно от любимите й изпълнения!
Богдана Вульпе също имаше стотици участия като рецитаторка. Първата й самостоятелна изява бяха Андерсенови приказки със заглавие “Пазете се, в града има блуждаещи огньове” - моноспектакъл за възрастни и деца. Вторият й рецитал бе Байрон - “Странстванията на Чайлд Харолд”, третият - “Гори тилилейски” от Елин Пелин. Богдана беше доста продуктивна - правеше редица дуо-рецитали с много колеги от Театъра на словото.
За да завърша този голям раздел,трябва да кажа, че дълги години се радвахме на неповторимата, много популярна рецитаторка Лиляна Шопова, с нейния знаменит рецитал “Писмо на една непозната” от Стефан Цвайг. Тя просто повтаряше огромния успех на вече отишлия си от този свят Спас Джонев. Имаше и други известни рецитатори - Йорданка Кузманова, Венко Колев и Любомир Абаджиев с неговия индивидуален рецитаторски концерт - творби на Асен Разцветников. Не мога да пропусна и Вихра Петранова с нейните два големи рецитала “Максим Горки” и “Българска класика” - композиция от наши автори.
И сега, в последните няколко години, талантливо се изявява един артист, който прави моноспектакли по пиеси и разкази, а и рецитали, и това е Мариус Куркински. Незабравим е в “Сътресение” по Николай Хайтов. Последната му голяма изява е моноспектакълът по Ангел Каралийчев (български разкази, народни приказки и предания), за който през 2011 г. бе номиниран за наградата “Аскеер”. Неговите самостоятелни представления, а и поставените от него пиеси, се изкупуват месец по-рано от ценителите.
Успех сред масовата публика имат моноспектаклите на Камен Донев и представленията на Шкумбата. Единство на произнесено и изпято слово бяха и сценичните прояви на покойния Иван Балсамаджиев, отишъл си млад от този свят. Моноспектакъл изнесе и Тодор Колев.
Мнозина артисти се проявяват на различни сцени с подобни индивидуални представления, но моята цел не е да спомена всички, а да се спра на рецитаторите. Ако съм пропуснал някои от тях, то не е от незачитане на постиженията им, а защото отбелязвам само онези, чиито изяви лично съм посетил поради професионалния ми интерес към колега или към обичан автор.