АЗ СЪМ
АЗ СЪМ
Аз съм
копче от ризата на баща ми,
разкопчана
на майка ми с пръстите.
Бялото й пране,
литнало от балкона
след отиващите си лястовици.
Сламената луна в полога,
изстудена под крушата,
и кукумявката нощем,
дето стряска съня ви с очакване,
също съм аз.
ЖЕНАТА С ШАПКАТА ОТ СЛАМА
Жената с шапката от слама
минаваше покрай реката.
Звукът от стъпките й падаше,
подскачаше по тротоара.
На ъгъла
пред павилиона,
мъжете пиеха кафето си.
Ухаеха зърната смлени,
очакването им сгъстяваха.
Мъжете,
седнали по двама,
приличаха на слънчогледи.
Жената плавно преминаваше
и под воланите на роклята
трепереше разгонен въздухът.
Косата й се разпиляваше
и по блестящото й рамо
мъжете бяха впили погледи.
Мълчаха.
Тънката материя,
разплискала се по прасците й,
се мачкаше от допир с пръстите.
Мъжете пиеха кафето си,
след нея бавно се обръщаха…
Дори не виждаха чертите й,
под сламената шапка скрити.
Това забавено минаване
по тротоара край реката
напомняше по-скоро вятър,
довяващ страстните им спомени.
Мъжете пиеха кафето си,
на глътки вкусваха жената,
когато идеше от слънцето,
люлееше се пред очите им
и отминаваше нататък.
САТЕН
Докосни ме, Тъга,
бъди нежна,
тази лунна цигулка
изтръгва дъха ми.
Прегърни ме, Тъга,
тъй безбрежна
е сатенената нощ
с червени обувки.
Залюлей ме, Тъга,
танцувай с мен,
превърни се
в любовно рамо.
Ако тази безумна цигулка
спре,
убий ме, Тъга,
с гордостта ми!
ЛЮЛЯКОВА ГОРА
Една люлякова гора
сънуваше
своя люляков сън.
Там ръмеше дъждът,
дългокос и зелен,
в крехки облаци цвят,
в бистри листи от пръст.
И сред мириса гъст -
един спомен за сън,
за лилава гора,
за любовни пчели…
Този люляков дъжд,
там вали ли… вали.
ЗАВРЪЩАНЕ
Този път, който води в черешите,
като кладенец хладен
бавно крачи към теб да те срещне
под дърветата жадни.
Те са там и те чакат да влезеш,
да открехнеш вратата,
да прескочиш на годините бездната,
девет пъти изтрила тревата.
Припомни си цветовете им с устни,
оплети им косите.
Под листата им, тъмна и пуста,
пръст отвързана скита.
Тя се втурва, в нозете ти диша
и пълзи към небето,
а черешите с булчини ризи
са покрили лицето й.
Пристъпи! Остави на черешите
да те вдигнат с поляната.
Този път все ще стигне до срещата,
даже тях да ги няма.
