Десислава Иванова

В историята на българската журналистика името на Димитър Подвързачов се свързва с редакторството и/или сътрудничеството му в “Българан”, “Вестник на вестниците”, “Звено”, “Крачун и Малчо”, “Надежда”, “Нова България”, “Оса”, “Отечество”, “Смях” и поне с още толкова на брой, не дотам известни, издания. Малцина са тези, които могат да впишат в своята професионална журналистическа биография толкова много и различни заглавия. Парадоксално или не, обаче единственото съвременно свидетелство за журналиста и редактора Димитър Подвързачов като че ли остават няколкото страници с негови текстове, публикувани в раздела “Между вестниците”, в изданието “Избрани произведения”(1). Тези кратки иронични коментари предлагат на читателите да видят – с усмихнато-тъжния негов поглед, “обратната страна” на журналистиката – тази, която гледа света през едно криво и мътно огледало и изпълва живота със смазващата си посредственост. Тази, на която е лепнат етикетът “некачествена” журналистика. Но едва ли някой може (а и дали е необходимо?) да очертае ясните граници между “качествената” и “некачествената” преса, лутайки се в морето от клишета и противоречиви твърдения? Димитър Подвързачов също не дава рецепти за това. В “Между вестниците” обаче може да се проследи как митовете за функциите на журналистиката и за авторитетността на медийните послания рухват.
Всеизвестна е теоретичната постановка, че медийният текст по своите иманентни свойства има силата (или слабостта) да създава и/или интерпретира факти, образи, явления, които са насочени към някаква аудитория. По-важното в случая е, че готовият медиен продукт дава много точна, ясна представа за интелектуалните, психологическите и дори емоционалните характеристики на своя автор. И в този смисъл голяма част от Подвързачовите коментари са насочени именно към журналистическото перо и талант. Понякога те са иронични жестове към журналистическата неграмотност и некомпетентност, които раждат като журналистически продукт “белокоси новини”(2), “шугави антрефилета”(3) или пък “уводки, писани с вода”(4).
Жените и женските теми, присъстващи в раздела “Между вестниците”, често са битовизирани (битово обяснявани и принизени). Репрезентацията на жените в цитираните от Димитър Подвързачов журналистически “писания” е ограничена единствено в границите на всекидневието. В рамките на тази ограниченост като че ли естествено се вписват женските емоции и “сърдечните трепети”, така характерни за женската преса по принцип. А един от ярките представители на този тип издания е “Вестник за жената”, който (според справочника “Български периодичен печат”) е “широко разпространен женски вестник със значителен литературен отдел”(5). Именно литературната част е “под прицел” в Подвързачовите коментари(6). Поводът за един от тях е публикувано стихотворение на една “от първите поетеси на “Вестник за жената”(7) (името й не е споменато). В него е представена ситуация, включваща две дами, които мислят за един и същ мъж. Той поздравява двете жени. Поетесата-жена “облича” скритата конкуренция между жените в следното четиристишие:

И тръгва с тях. И бавно трима
вървят в здрачената алея.
Но в двете тях – гори незримо
въпросът: мене или нея?(8)

Вероятно още от появата на женската преса като световен медиен феномен е мнението, че всъщност жената е видяна като “сексуална стока”, като жертва в мъжкия свят на сексуалните фантазии. Банално и тривиално! Цитираното четиристишие отхвърля това шаблонизирано твърдение и налага друго – жената сама поставя себе си в тази (не)завидна позиция: “Но в двете тях – гори незримо / въпросът: мене или нея?”
Жената като че ли сама представя себе си като същество, чиито (сексуални?!) потребности трябва да бъдат удовлетворени, и нищо повече не е нужно. Впрочем, в отговор на днешните, не дотам “поетични”, женски предизвикателства от типа: “Изяж ме!”(9), “съвременният бард” на масите пее: “Я, елате, пиленца, при батко!” А на този фон Подвързачовият коментар звучи дори романтично и малко демоде – “словоизлиянията” на поетесата са намерили иронично-презрителен отговор чрез поведението на мъжа:

А той върви и уж случайно
току подбутва им ръцете.
И като тях си мисли тайно:
“И двете, милички, и двете.”(10)

Този вътрешен мъжки монолог има многобройни паралели из областта на вица, на старите градски шлагери от типа на “две съседки” и пр. В съвременното поп-фолк пространство темата за мъжа и неговия “избор” също реализира множество варианти. С характерния “словесен примитив на чалгата”(11) те изглеждат например така:

Много си навита и гориш от страсти,
ала предпочитам да избирам аз!
Цяла нощ да си с мен, няма да съм пленен…
в друга влюбен съм аз, тя е моята страст!(12)

Набелязаните паралели всъщност показват, че Димитър Подвързачов е уловил една универсална, “вечна” ситуация от сексуалния триъгълник, която показва в своите бележки.
Темата “жените и модата” е любима тема за типичното женско пространство в пресата. Тя също е коментирана иронично от Димитър Подвързачов. Поводът е информация, публикувана във в. “Утро”:

“Утро” съобщава: “Най-новият моден цвят за косата, който с въодушевление се възприема от всички жени, които желаят да бъдат модерни, е – цветът на узряла тиква.”(13)

Димитър Иванчев характеризира този всекидневник така: “Информационен, широко разпространен всекидневник, типичен представител на жълтия печат.”(14) Вероятно тук под “жълт печат” се има предвид издание, насочено към масовата мъжко-женска аудитория и с превес на информационно-ненадеждната развлекателна светска проблематика, каквато в цитираното съобщение е модната тема. Иначе съобщението звучи пресилено актуално и е с ясно заявен реципиент – жените, които искат да са в крак с модата.
Дали обаче тази женска аудитория ще следва въодушевено “модните” тенденции, ако достигне до края на този текст, който е с (меко казано) лек аграрен привкус – русата коса тук е сравнена с цвета на “узряла тиква”. Вероятно сравнението е израз на търсенето на ефект и оригиналност от страна на неговия автор. За съжаление обаче зад тази “въодушевлена поетичност” ефектно и открито “блесват” единствено и само липсващата обща култура на “нашего брата” и трагикомичната невъзможност да се излиза от бита и стилистиката на родната селска идилия. Какъв всъщност е резултатът от този журналистически “трик”?
Отговорът е еднозначен – на практика е постигната антиреклама на светлата боя, на първо място, и на второ – случайно или не, жените отново са на критичен прицел. Това е така, защото със своя символен и визуален код у нас думата “тиква” (също “тиквеник” и “кратуна”) се употребява предимно с отрицателна конотация и се свързва с всекидневната глупост. Другата асоциация е тази между човешката глава и също кръглата форма на тиквата. Например с тази асоциация е свързано обяснението у Кузман Шапкарев за думата “тиквар” – “който има глава голема, нъ празна како тиква”(15). От тези кратки обяснения става ясно защо “тиквеният” цвят на косата е натоварен с негативни нюанси, не в полза на жените. Впрочем и в наши дни русата жена, блондинката, се възприема като глупава, несъобразителна и суетна кукла – би било банално да преповтаряме безбройните вицове за умствените “прелести” на съвременните блондинки.
И така, образът вече е създаден – въодушевените от новия моден (тиквен) цвят на косата глупави и суетни жени. Това е пример, как един вестник, по крайно повърхностен и некомпетентен начин, създава негативен образ и отнася своята аудитория към профанната част от обществото. Димитър Подвързачов не отрича и не атакува очевидната некомпетентност. Обратно – той пародийно засилва този негативен медиен ефект, представяйки образа на зелената тиква: “Длъжни сме да признаем, че цветът е извънредно сполучливо избран за украса на женската глава. Впрочем не по-зле би подхождал според нас за целта и цветът на недоузряла тиква.”(16) Смисълът тук е очевиден – “украсата” е символен етикет на суетния, глупавия човек, конкретно в случая – на глупавата повърхностна жена. Изрази от типа на: “Тиквата ми е зелена”; “Не му е узряла тиквата”; “От зелена тиква акъл не искам”; “От зелена тиква семе не ща”, са натоварени с негативизъм и с пренебрежение.
Избраните от Димитър Подвързачов медийни текстове продължават да моделират негативни типове на женско поведение. Горните медийни “изяви” са ориентирани към интелектуалните и емоционалните характеристики на жената. Женската психика пък е пародирана в следния откъс: “За вашата красота” (…) печата въпроси от своите читателки и им отговаря – да става алъш-вериш. Така че в последния брой четем: “Въпрос. Обръщам се с голяма молба към вас и ако е възможно, дайте ми, моля ви се, съвет, по какъв начин да възвърна свежестта около очите си. О! (…) Само ако бихте могли, ако бихте желали малко да ми помогнете, за бога!”(17)
Всеизвестен факт е, че журналистиката, освен всичко друго, е и бизнес, тъй като не само свързва производителя и потребителя, но и сама произвежда медиен продукт, предназначен за продажба. Още по-безспорен факт е, че пресата прави безспорно печеливш “алъш-вериш” с истеричните женски страхове от стареенето. Една съвременна информация например сочи, че: “Парите, които жените дават за козметика, нарастват правопропорционално на възрастта им.”(18) Именно поради тази причина темите за “борбата с неизбежната старост” си остават “вечни” по страниците на женските вестници и списания. Заглавия, като: “29 начина да съживите тялото”(19), “Изтрий” тъмните кръгове” и “Не” на мимическите бръчици”(20), изобилстват и в съвременната българска преса, а от телевизионния екран жени в неприлично млада възраст агитират своите псевдовръстнички – столетнички, да си купуват кремове, които съдържат например екстракти от охлюви и премахват бръчките.
Всъщност посочената тема също е една от вечно експлоатираните в медийното пространство, така че и Подвързачовият коментар, изпъстрен с пародиращи възклицания, е актуален и днес: “Отговаряме. О, госпожо! Да можеше някой и нам да помогне! Ах, за бога! Как бихме искали да възвърнем и ние свежестта около очите и около други някои места… О! Никой не ще може да ви помогне, госпожо, в тази божа работа, ами поне вие помогнете на седмичния вестник, като си платите абонамента… О, ако бихте желали! Ах! Уви!”(21) Тук отново на прицел е жената с желанието й да се противопостави на “тази божа работа” и да излезе извън времето на собствения си биологичен часовник. Но всъщност коя жена би устояла на подобно изкушение, виждайки, че нейният вестник “рекламира козметиката на американските и западноевропейските киноактриси”(22)? Иронията на Димитър Подвързачов тук обаче по-скоро е по повод на видоизменената, изкривена реалност, която създава пресата, подчинявайки се единствено на своите комерсиални цели. Моралният и интелектуалният му протест са насочени към прагматичната политика на част от българската преса в името на собственото й оцеляване.
За тази прагматична насоченост става въпрос (само че от друг ъгъл) и в следващия текст, публикуван в рубриката “Полезни съвети” на в. “Дневник”: “Използуване на старите яйца. – Опитните стопанки поднасят на мъжете си развалените яйца, пържени с домати или с лук и непременно с голямо количество пипер, който има свойството да убива миризмата и вкуса на развалените яйца.”(23) От “съвета” вече е съвсем ясна и неговата абсурдност. Не е ясно обаче с каква цел битува в медийното пространство този текст. Въпросът всъщност е риторичен – безбройни биха могли да са примерите за такава профанна “информация”, написана в псевдоекспертен стил. Друг отговор би могъл да е например този, че текстът разбулва мита за “опитната домакиня”, която със своята “опитност” оставя яйцата да се развалят. И тъй като “полезният” съвет представя индиректно и женската гледна точка, Димитър Подвързачов, в негов стил, продължава битовата ситуация през погледа на мъжа: “Но ако опитните стопанки постъпват така, “опитните стопани” постъпват пък другояче: Грабват тиганя с развалените яйца и го захлупват върху фризурата на опитната стопанка…”(24). А ако трябва да се продължи пародията, то, перифразирайки отново (както и в заглавието на този текст) д-р Петър Берон(25), може да се каже, че “добрият совет” получава своя “умен ответ”.
Е, колко по-негативен ефект може да произведе медията от този, вкъщи да се разрази война и да пострада “красивата” глава на хитроумната съпруга? Въпросът отново е риторичен и естествено, в рамките на ироничното писане. Сериозният проблем обаче е в това, че с подобни медийни текстове образът на родната журналистика се очертава като все по-неблагонадежден и всеяден.
И какво всъщност се оказва? Налага се представата, че “женската” преса и страниците във вестниците, предназначени за жени, просто не дават шанс на жените да бъдат други, освен (само)обекти на сексуалността, измамно практични домакини, жълтоглави кукли и скимтящи по своята загубена младост същества. Именно срещу масмедийната манипулация от този вид – представянето на действителността през призмата на фалшивото огледало, е насочено сатиричното перо на Димитър Подвързачов.
В своята статия по повод 125-годишнината от рождението на Димитър Подвързачов Вихрен Чернокожев пише: “България, четяща “Шок” и “Лична драма”; България, която зяпа “Шоуто на Слави” като откровение свише, спокойно си поминува и без Димитър Подвързачов.”(26) Не на България и на българската аудитория е необходим Димитър Подвързачов – от него се нуждаят по-скоро нашите съвременни български медии. А дотогава: “Героят на Вазов, който с потрес хваща с дилафя (щипците) снопа вестници, за да ги хвърли през прозореца, изглежда, ще продължава да бъде прав в това свое омерзение…”(27)

Бележки

(1) Подвързачов, Д. Избрани произведения. София, 1975, с. 177-186. Обратно в текста
(2) Подвързачов, Д. Между вестниците. // Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 66. Обратно в текста
(3) Пак там. Обратно в текста
(4) Пак там. Обратно в текста
(5) Български периодичен печат. Т. І. София, 1962, с. 176-177. Обратно в текста
(6) Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 179. Обратно в текста
(7) Пак там, с. 179. Обратно в текста
(8) Пак там, с. 179. Обратно в текста
(9) Реклама на секс телефон с фотос на голо женско тяло. (Вж. в. “Уикенд”, год. ІІІ, бр. 40 (99), събота, 1-7 октомври 2005, с. 54.) Обратно в текста
(10) Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 179. Обратно в текста
(11) Цит. по: Бодаков, Марин. Скандал! // Култура. Седмичник за изкуство, култура и публицистика, бр. 2 (2397), 19.01.2006; също: http://www.kultura.bg/article.php?id=11350 (24.11.2008). Обратно в текста
(12) Цитатът е от песента “Палавница” на Тони Дачева и Найден Милков. // textove.com (24.11.2008). Обратно в текста
(13) Подвързачов,Д. Избрани произведения…, 1975, с. 180. Обратно в текста
(14) Български периодичен печат. Т. ІІ. София, 1962, с. 443. Обратно в текста
(15) Шапкарев, К. Градиво за български речник. София, 2001, с. 223. Обратно в текста
(16) Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 180. Обратно в текста
(17) Пак там, с. 181. Обратно в текста
(18) Цит. от: Забравете стареенето на кожата. // tialoto.bg (24.11.2008). Обратно в текста
(19) Сп. Elle (в българския вариант), бр. 1, октомври 2005. Обратно в текста
(20) И двете заглавия са от сп. “Блясък”, бр. 39, 28.09.-4.10.2005, с. 30-31. Обратно в текста
(21) Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 181. Обратно в текста
(22) Цитатът се отнася именно за коментирания от Димитър Подвързачов седмичен вестник “За вашата красота”. (Вж. Български периодичен печат. Т. І, 1962, с. 294.) Обратно в текста
(23) Подвързачов, Д. Избрани произведения…, 1975, с. 182. Обратно в текста
(24) Пак там, с. 182. Обратно в текста
(25) Както е известно, трети и четвърти раздел в “Рибния буквар” са назовани съответно “Добри совети” и “Умни ответи”. Обратно в текста
(26) Чернокожев, В. Димитър Подвързачов: другата българска литература на ХХ век (125 години от рождението му). // Електронно списание LiterNet, 12.12.2006, №12 (85) (24.11.2008); вж. тук – със заглавие: Другата българска литература на ХХ век: Димитър Подвързачов. Обратно в текста
(27) Коев, Марио. Накратко за стила и загрижеността. // Култура, бр. 16, 9.04.2004; също: http://www.online.bg/kultura/my_html/2318/c-mario.htm
(24.11.2008). Обратно в текста

WOMEN’S ADVICES – PODVARZACHOV’S ANSWERS

Dessislava Ivanova

(Summary)

This article presents some texts of Dimitar Podvarzachov which are published in the section “Among the newspapers”. In case, of special interest are these newspaper materials which are focused on women audience and in which are devoted to the so-called “women’s” themes. It works out the hypothesis that the press mould negative types of women’s behaviors and present women only in the borders of everyday life. Actually, the commentaries of Podvarzachov are first of all ironical gestures to journalistic illiteracy and incompetence in the daily press.

ДРУГАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА