Диана Димих

Приятелството ми с авторката на тази книга започна преди десетина години. Първите качества, които открих у Марина Младенова - преводач, редактор и личност, бяха почтеността, емоционалността и всеотдайното й служене на христовата вяра. Целия си личен живот тя е посветила на доброто, на доближаването до сърцата на хората, които да поведе със сигурна и любяща ръка към Бога.
Още преди години, когато тя ми разказваше по някоя случка от своята родова история, когато споделяше вижданията си и избликваше болката й за България, за традиционно православните, но непросветени вярващи българи, винаги я подтиквах да пише по тези въпроси. И книгата й за вярата “Изповедни слова” се появи наведнъж, завършена и излята като отломък от златоносна руда. Написа я само за един месец, всичките 40 отрязъка от нейната Четиридесетница. Но мина доста време, докато я убедя да преодолее скромността си, докато получи увереност, че мислите й са нужни на обществото и се реши да я подготви за печат. Затова се чувствам като подбудител, нещо като кръстница на книгата, тъй като съм бабувала при нейното раждане.
Както се вижда от първата страница, книгата е духовна семейна хроника. Тя разкрива християнските ценности в българското семейство, чудесата на вярата в православния род на авторката, нейната загриженост за духовността в съвременна България, дейността й в областта на благотворителността, болката за сираците, разсъжденията й за сектите и моралната разруха, търсенето на спасение в обръщането към Бога. Езикът на авторката е жив, от споделените й мисли лъхат непосредственост и искреност. Говорейки за другите, за миналото и съвременността, Марина разкрива и собствения си образ, изграден от човещина и дълбочина, от скромност и отговорност за своето време. Характерна за Марина е работата върху себе си, усъвършенстването отвътре. В книгата й прозира всеобхватността на нейните виждания, погледът й в перспектива. Със своите достойнства това четиво може да стигне до всички възрасти, до вярващи и недобре запознати с въпросите на вярата, да ги склони към размисъл и самовглеждане.
Иска ми се да допълня още нещо към портрета на авторката, който се разкрива между редовете на тази книга. Отличен организатор, Марина Младенова надскача обикновената благотворителност, просветителство и мисионерство. Присъщо й е виждането на главните неща, на перспективата, на общозначимото. Това най-добре личи от изложените в книгата идеи за духовно съживление. Личи и от мечтата й да се обхване с един поглед състоянието на Църквата, като се изработи карта на България по епархии с техните съставни енории и се отбележат със знаци-легенди видовете дейности, наличието на храм, манастир, параклис, със съответния знак за състоянието им - дали има нужда от ремонт, дали е годен, дали е в строеж, има ли действащ свещеник, неделно училище и т. н. Цялата тази информация според Марина трябва да влезе в Интернет, да се опреснява ежегодно и да е достъпна за всички българи по света, за всички правителства, за всички дарители и вярващи.
Сигурна съм, че онези читатели, у които се пробуди интерес към книгата на Марина Младенова, ще посегнат към нейните “Изповедни слова”. И ще имат възможност да си го позволят, защото авторката държеше творбата да бъде евтина, да е достъпна за повече хора. Продажната стойност беше единственото ни леко пререкание при подготовката на изданието. И подчинявайки се на нейното желание, трябваше да поставим цена, по-ниска от вложените разходи. Това е също израз на нейната благотворителност и апостолска мисия.
Освен качествата на личността, Марина Младенова притежава майсторството да разказва и воюва със слово, има дарбата да споделя искрено и доверително, да обрисува кратко и с леки щрихи, изграждайки значима картина, осезаема и жива. Тя умело владее детайлите, има верен усет за гъвкавия, разговорен език, както и таланта да изгражда литературната композиция. Нейните 40 кратки изложения, миниатюри, есета (нещо средно между спомен и размисъл) имат своя вътрешна подчиненост. Обикновено авторката започва с нещо преживяно - случка, спомен, конкретен факт. Следва нейното обобщение, спира се на значими разсъждения, отвеждащи в днешния ден, дори в болката за утре. И така идват темите, подсказани от десетте Божи заповеди - за смирението, прошката, почитта към родителите, за кражбата (дори кражбата на време, когато караме някой да понася нашето закъснение), за горещата молитва, примера на родителите, кротостта и взискателността на майката и още много, много други неща, близки до нашия живот и същевременно извисяващи духа ни. Литературните достойнства на творбата правят още по-силна мисловната наситеност на изложението и изстраданите истини, разкрити ненатрапчиво и с доверие към читателя. Имам увереността, че “Изповедни слова” ще остане и за идните поколения. Назряла беше необходимостта от подобно четиво в нашата литература, затова и нейното появяване не може да не бъде оценено.