Валентин Найденов

Почти не си спомням какво ми разказа този възрастен френски лекар от Чуждестранния легион. Спомням си само, че го попитах какво може да ми разкаже. Той започна направо своя кратък и точен разказ. Случило се е по Коледа във военнопленническия лагер. Някой от техните умирал и пожелал да се изповяда. Навън бил страшен студ.
Спомням си от неговия разказ, че умиращият си отишъл щастлив, когато дошъл Дядо Коледа.
Колко пъти съм се напрягал да си спомня за този разказ на стария френски лекар от чуждестранния легион. Знаех всички подробности от разказа му и въпреки това когато се опитвах да си го припомня, стигах до един умиращ военнопленник. Последното му желание било да се изповяда пред католически свещеник.
Била е люта зима. Веявица. Най-сетне намерили свещеник и когато свещеникът влязъл в бараката, умиращият военнопленник грейнал в усмивка. Той казал: „Дойде Дядо Коледа.”
Трябва да си извънредно чувствителен, за да усетиш тази промяна. Вместо изповед - възхищение. Свещеникът бил взет за Дядо Коледа.
Аз отново се връщах към тази война. Представях си военнопленническия лагер. Младият пленен лекар, който отишъл и довел свещеника. Виждах след това възрастния лекар, извънредно елегантно облечен. Той беше някъде далече, в украинските зимни полета. После се връщаше към своя разказ и бавно, на френски повтаряше тази човешка история с неговия приятел, пожелал причастие.
Това за мен беше доказателство за неговото приятелство и човечност. Защото истината е била съвсем друга. Нямало е свещеник. Той е влязъл при своя приятел, брадата му е била посипана със сняг и била замръзнала на висулки. Черната му брада е била съвсем бяла от снега. Решил е да изиграе ролята на изповедник. Ала приятелят му си помислил, че това е Дядо Коледа.
Старият лекар се мъчеше да ми обясни тази странна метаморфоза. Старият мъж не можеше да забрави. Той никога нямаше да бъде същият, той живееше в оня далечен зимен ден с приятеля си и свещеника.
Много труден е този разказ. За свещеник и за Дядо Коледа в неговата роля.
Важното е как те възприемат. Или не беше съвсем така. Просто лекар от чуждестранният легион, който си спомняше за своята младост и пленничество. Дали някога ще разкажа правилно този разказ, спокойно и уверено, да се види военнопленническия лагер, двамата приятели, тифусът, желанието за изповед, тръгването на младия доктор да открие свещеник, връщането му в лагера, решението на лекаря да се преобрази в свещеник и неговата изненада, когато приятелят му го нарича Дядо Коледа. С усмивка. Там е тайната на чувствата. Да си отидеш от този свят с усмивка заради онова, което е направил за теб твоя приятел. Такова е истинското приятелство.
Пак ли да се връщам към този трогателен разказ на лекаря от чуждестранния легион или да продължа по-нататък в търсене на доказателства за приятелството. Или да ви говоря за леки жени и гангстери? Мога и за наемни войници в пустинята, прогизнала от земно масло.