Павел Николаевич Шубин, руски поет, журналист, преводач, е роден на 14 (27).03.1914 г. в село Чернава, Елецка околия, Орловска губерния (сега Измалковски район на Липецка област) в семейство на занаятчия. През 1929 г. заминава за Ленинград, където работи като шлосер (1929-1933). Завършва филологическия факултет на Ленинградския педагогически институт „Херцен” (1934-1939). Печата от 1930 г. Преди войната издава два сборника със стихове „Вятър в лицето” (1937) и „Корабно платно” (1940). В годините на Великата Отечествена война е войник и фронтови кореспондент на Волховското, Карелското направление, в Далечния Изток. Тогава създава стихове за руските воини, влезли в златния фонд на руската класика: „Битка на Дон”, „Ще устоим” и др. По време на войната излизат книгите му със стихове „В името на живота” (1943, Ленинград), „Хора в боя” (1944, Беломорск), а след нея - „Моя звезда” (1947), „Войници” (1948), „Пътища, години, градове” (1949). Награден с ордени „Отечествена война” 2 степен, „Червена звезда” и медали. Главна тема на стиховете му са любовта към родината, защитата й при война и в мирно време. Създава много преводи. Умира на 36 г. от сърдечен пристъп на 9.04.1951 г. Погребан в Москва на Введенското гробище. В Чернава има музей и паметник на Шубин, провеждат се литературни срещи в негова памет. Посмъртно са издадени „Избрана лирика” (1966), „Стихотворения” (1971), „Избрано. Стихотворения и поеми” (1988) и др.

Публикации:

Поезия:

ПОЛОВИН МИГ/ превод: Николай Антонов/ брой 35 декември 2011

НЕ, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БИЛА СИ ТИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 72 април 2015