НЕ, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БИЛА СИ ТИ

Павел Шубин

превод: Красимир Георгиев

НЕ, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БИЛА СИ ТИ

Не, аз не вярвам, че била си ти.
Ти музика си, аз съм глух изцяло -
и паметта в разруха се върти,
и тъпота душата е раздрала.

Все пак живея. Аз съм още жив.
Зове ме призрачният край на пътя,
когато като сянка, но щастлив,
за сетен път на прага скъп ще стъпя.

О, как бе той далечен и желан
заветният ми сън: в креватче чисто
синчето спи, а на килимче там -
лисица, къщичка и вълк-вълчище.

И ти. И всичко. Път в нощта бучи.
Молба към простичкото чудо лутам…
За теб съм чужд… А ти мълчи, мълчи,
не говори! Аз само за минута.

1944 г.

—————————–

НЕТ, Я НЕ ВЕРЮ В ТО, ЧТО ТЫ БЫЛА…

Нет, я не верю в то, что ты была.
Ты - музыка, а я глухого глуше,
И даже память выжжена дотла
И тупостью перекосило душу.

И всё-таки живу. Ещё живу.
Меня зовёт конец моей дороги,
Когда я тенью встану наяву
В последний раз на дорогом пороге.

О, как он был желанен и далёк -
Заветный сон мой, угол полунищий,
На коврике стенном, где спит сынок,
Изба, лиса и серый волк-волчище.

И ты. И все. Мой дальний путь в ночи.
А я ещё молюсь простому чуду -
Тебе, чужой… А ты молчи, молчи,
Не говори!.. Я только на минуту.

1944 г.