ПРИЗНАНИЕ

Димитър Златев

ПРИЗНАНИЕ

Аз малко писах, много преживях
със хора трудови или несретни.
Сълза преглъщах и прощавах грях,
споделях изповеди и завети.

Със чужда радост своята множих
и чужди грижи в моите се вляха.
От тях извираше и моя стих,
душата ми за тях бе обща стряха.

Във банка не натрупах собствен влог.
В спестовна книжка влагах срещи мили.
От спомените - кладенец дълбок -
днес утолявам жажда, сбирам сили.

Добрата дума оживява пак
във мойте мисли, трепети и страсти
и в мойто битие е пътен знак
към простото човешко щастие.

окт. 2010 г.


РАЗПЯТИЕ - 1

Олтарът на душата ми е празен,
изхвърлил съм фалшивите кумири.
Но наранен, самотен и наказан,
къде сега опора да подиря?

Жреците се оказаха продажни,
те вярата народна проиграха.
Кой път в безпътицата ще покаже,
щом честните във битките измряха?

Побягнаха клисарите чевръсти,
идеята със копие проболи…
Единствен в храма аз вися на кръста -
измамен ученик
                        и богомолец.


ВИНА

С горчиви билки и горчиви думи
забърках си мехлем за болен дух.
Вървя с народа си
                          в безпътни друми,
в нощта не славей,
                          кукумявка чух.

Полето в бурени за рало плаче.
Къде сте, слънчогледови слънца?
Къде сме ние - пръснати орачи,
далече от запуснати селца?

Водачите със алчност и омраза
повлекли са народа ослепял,
дрогирайки го с речите си празни,
опръсквайки и род, и чест със кал.

Народът ни топи се,
                            гневно свъсен,
като проклет от майка,
                            без война….
Духът ми болен е разпнат
                            на кръста
на своята и чуждата вина…


* * *

                 „Душата ми плаче за сняг…”
                                       Стефан Цанев

Душата ми плаче за стих -
молитвено откровение.
Любовното биле изпих
и то ми спести раздвоения.

Душата ми плаче за стих
по дебеляновски искрен,
изврял от светая-светих
и болката сторил на бисер.

Душата ми плаче за стих -
тих спомен от люлчина песен.
Обидите вече зарих,
загледан във пътя небесен.

Душата ми плаче за стих,
обистрен във радост и в мъка,
във който за всичко простих,
завет мой, преди да замлъкна.

2004 г.