Петко Каневски

ЕЛЕГИЯ ЗА СВОБОДАТА

Сърмен залез в сърцето ми слиза,
облечен със спомени дъждът плаче,
бяга моето детство по шарена риза
да отвори вратата на вятър - сираче.
Стига е зъзнал вън и търкалял тръни,
епохите отдавна завряха в гърнето с боба -
Маркс препариран на фотос се гъне,
Ботев си търси отчаяно гроба.
И само на стълбата към небето
дякон Игнатий ни се усмихва.
“Свобода или смърт” е рая, където
дявола не може да вземе лихва.

КРАЯТ НА СВЕТА

                    На приятеля ми Велчо Милев

Твоят път не бе равен,
                                  нито хълмист -
знам - за послушните има
                                  хляб правен,
за непокорните - чер аметист…
Всяко начало - носи в себе си
                                             края,
всеки облак - надежда за дъжд…
Господи, не му давай виза
                                        за рая,
щом още сънува
                       цъфнала ръж…
Но когато последните
                               станат първи,
и когато поискат
                       им се даде:
смъртта ще умре удавена
                                     в кърви -
а ти пак ще се питаш -
                          СЕГА НАКЪДЕ?