Дима Политова

Необяснимо е обаянието на града, макар дълго да си живял тук - омагьосан град на виденията, странно преливане на реално и нереално - всяко кътче тук е тайна. Толкова години я търся и откривам най вече в Стария град - тук намирам прозрението, което е необходимо, за да си отговоря какво е за мен този град.
Изящната му красота поразява така, че всичко друго остава скрито.
Вървя, оглеждам се, сякаш виждам тайнствена съкровищница на изживени неща. От тази виеща стълба, която води до Римски стадион, чукат, оформят, изграждат, мият измършавялото му тяло, за да предадат стария му блясък. Ако има дума, която да се съотнесе към Пловдив, то тя би била великолепие. И памет е, защото сме част от заобикалящото ни и обратно - обръщаме се към тази истина когато имаме нужда от нея. Днес не мога да откъсна очи от багрите на къщите, подчертали стила им, блясъка и великолепието. Традицията на отворените врати, шепотът на миналото и настоящето показан чрез таланта на творците, оживява улиците, държи отворени сетивата като траен парфюм на цветя, на пясък и вятър край бреговете на река. В начина, по който всеки иска да види, да се докосне, дори в трудното ходене по калдъръма, има ритуалност, чувство за прогресия, коридор на усещания - някой някога е ходил тук като мен, нещо като предаване на памет - сякаш собственият ти глас задава стари въпроси. Шеметно - всяка къща, подпряна на еркерите си сияе като полиран кехлибар. Образите се променят и избледняват, телата изчезват, но духът витае, заради прозренията, които е получил след среща с поколенията. Думата, която избрах за него покрива всичко, блъска се в мен, отскача, изпълва въздуха и ми въздейства като любов. Пловдив -памет и великолепие!
Лесно е да обичаш различно - сядам на пейка на Седмия хълм, “срещам се” с хора живели тук, увековечили града ни с присъствието и таланта си, с делата си, дали му слава, а ние… почит.