ЗАВРЪЩАНЕ
ЗАВРЪЩАНЕ
Понякога ще идвам във съня ти…
Н.Вапцаров
Аз ще се връщам винаги при тебе
не като спомен - като цвят на мак.
В света, превърнал всичко в ширпотреба,
едничка любовта е оня знак,
пред който стихват всичките закони
и всички правила изгубват път.
Затуй навеки в нежните й клони
човешките ни чувства ще гнездят.
Ще трепне пламъчето - цвят в тъмата,
докато над челото ти поспре.
И тихо с пръстите си топъл вятър
в очаквана целувка ни сбере.
Ще те обсеби този страстен вятър,
ще засънуваш цъфнали жита.
Сред тях - полетата на свободата -
цветче от мак, за тебе ще пламтя.
СЪВРЕМЕННО САНТИМЕНТАЛНО
Наркотичен, практичен, забързан
ниагарно тече моят век.
С интернетната мрежа обвързан
е свободният, божем, човек.
По добрия класически начин
да се влюбиш е просто късмет -
под щастливо небе да заплачеш,
или обич да скриеш в сонет.
Аз - край Конго ловя пеперуди,
ти - душата си търсиш в Тибет.
Свършва всяко съвременно чудо,
преброиш ли по навик до пет.
Ала знаеш ли, ден да не чуя
в телефона познатия глас -
като Яворов стих ще нахлуя
да възпея очите ти аз.
ПРЕДПРОЛЕТ
С последните си белоснежни кръпки
крои земята ризки за кокичета.
Дървета с непробудили се пъпки
сънуват сънищата на момичета.
Нахлузил маска от реси лескови,
играе вятър кукерско хоро.
Стопила вече ледните окови,
гората звънва с гранки от сребро.
Неспирно трели лее чичопеят -
заслушва се разцъфналият дрян.
Треви под шума ланска пак копнеят
да скъсат натежалия юрган.
И нещо непокорно се обажда
в душите ни, прогонили студа.
Предпролет е. В нас бликва нова жажда -
от нея извори ще се родят.
ЕСЕННА МЪГЛА
Мъглата е притиснала полето
под тежкия си влажен похлупак.
И сякаш есенен керван с несрета
пълзи без път през сивкав полумрак.
А слънцето се мъчи омаляло
да скъса тази тягостна река.
Но то е само джобно огледало
в треперещата Божия ръка.
ПРИЯТЕЛЮ, ЗАЕСЕНЯВА
Приятелю, заесенява.
Отнасят южните ята
ведно със лятната жарава
и птицата на младостта.
И литват в златоохрен вихър
в последен земен танц листа.
В душите ни пристъпва тихо
една неведома тъга.
Дали защото си отива
без път обратен младостта,
или защото ни опива
със знойно вино есента,
ний носим в себе си тъгата -
от Бога драгоценен дар -
изпращаме с любов ятата
на път в небесния олтар.
В душите плахо зазвънява
мотив красив на зрелостта.
Приятелю, заесенява -
отлита тихо младостта.
ЗИМНА ВЕЧЕР В ГРАДА
Раздипля вечерта мъглив воал,
за да обгърне къщи, минувачи.
Потръпващ под измачкан дрипав шал,
снегът остава сам като сираче.
През запотени чакащи стъкла
се взира кръчма - топла ръкавичка.
И в нея сред тютюнева мъгла
душата стихва - приютена птичка.
Клатушка се задъхан автобус
с товар от страсти, куп човешки грижи.
По булеварда с тротоара пуст
премръзнали коли едва се нижат.
Нехае двойка влюбени в студа,
прегръща кипнали мечти, копнежи.
Притихва в зимния си шал градът,
за да сънува бялата надежда…
