Митрополит Иларион

Животът е кратък. И най-дългият живот, по човешките разбирания, какво е в сравнение с вечността? Поетически той се сравнява с трева и полски цвят, който бързо прецъфтява, с утринна роса, която бързо изчезва, с пара, с дим и други.
Кратък е тук животът, но от него зависи какво ще е състоянието ни във вечността. Затуй, за да ни доведе до добър край, той трябва да се осмисля. Човекът трябва да си поставя цели в живота. И тези цели трябва да бъдат високи, съответно неговото достойнство в света.
Един скулптор някога дошъл на прочутата мраморна кариера в Карара ( Италия) да търси подходящ мрамор за статуя. Когато разглеждал блоковете и искал сам да си избере камък, попитали го какво търси:
- Търся един светец - казал скулпторът.
Каменоделците се изсмели.
- Щом търсиш светец, търси го в църквата, а не в камъните, казали те.
Скулпторът с усмивка продължил да търси и когато погледът му се спрял на един подходящ камък, извикал:
- Ето, тук е светецът!
И поръчал камъкът да бъде откаран в Рим, в ателието му, и от него изваял великолепна статуя на светец.
Животът е грамадна кариера. Хората са каменоделци. Всеки от тях е ваятел на собствената си съдба. Този, който се покаже изкусен, ще извае своя духовен образ с такива идеални линии и черти, които ще напомнят образ на светец.
Животът е такъв, какъвто го направим. Зависи от нас. Той ще бъде красив и приятен, ако се трудим върху себе си, ако отсичаме от себе си всичко онова, което огрубява нашия духовен образ, и тогава ще проблесне в духовна красота.
Ако не проявяваме старание и не се ръководим от един възвишен идеал, нашата личност ще стане груб, неоформен камък, който с нищо не допринася за красотата на живота.
И красотата, и дълготрайността на статуята зависят от скулптора. Камъкът е един и същ.
Всички сме потомци на Адам: всички сме с греховни наклонности. Но историята ни показва, че едни от хората, благодарение на своето усърдие в духовния градеж, са се издигнали до ангелите. Живели свято - били не “жители на земята”, а “граждани на небето.” Това са били първите християни, които винаги са имали пред духовния си поглед образа на Христа.
Святост трябва да бъде стремежът и целта на вярващия в живота. Той трябва да постъпва тъй, че да може в края на живота си спокойно да си спомни думите на св. ап. Павел: ” С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” (2 Тим.4:7).
Да работим над себе си и да не очакваме само земна награда. Животът е борба. Да покажем усърдие, за да изваяме духовния си лик, като работим с длетото на живота върху следните добродетели:
Вяра - да подхранваме у себе си чиста, твърда, без съмнение вяра, възпламенена от огъня на християнската любов и окрилена с надежда за светло бъдеще.
Въздържание - да не прекаляваме в нищо: нито в ядене, ни в пиене, ни в приказки, ни в развлечения, колкото и да ни се вижда приятно и желано това.
Ред - да се стремим към симетричното, красивото, естетичното, хармоничното. Всяко нещо у дома ни да си знае мястото, и да знаем кога, как и какво да говорим, за да се покажем човеци на реда. Всяко нещо да вършим своевременно, непринудено и с радост.
Чистота - да поддържаме чистота в тяло, в облекло, у дома, в работната стая или помещение - навсякъде, а най-много да поддържаме чистота в душата.
Красота - да обичаме красивото, хармоничното, приятното. Да обичаме небето, простора, цветята и цялата природа. Да се радваме на трептенето на звездите, на песента на птичките, на шума от потока, на росните капки, на белите снежинки, на всички твари - на живота изобщо.
Трудът - да не губим време: да работим. В ползотворен труд и добри дела да осмисляме живота си. Винаги да сме заети: туй ще ни радва и предпазва от лоши навици. И никога, никога да не се занимаваме с безполезни неща.
Спокойствие - да не се смущаваме от случайности и неуспехи. Неуспехът да ни служи като подтик за пораждане благородната амбиция за преодоляване трудностите и постигане добри резултати. Затуй - кураж и поглед напред! Апостолът казва: ” Като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта - към наградата на горното от Бога признаване в Христа Иисуса” (Фил.3:13). За миналото да не съжаляваме. То само да ни служи за поука как да постъпваме занапред.
Решителност - да бъдем смели, решителни и без отлагане да правим това, което ни въодушевява към благородни цели.
Пестеливост - да харчим само за полезното за себе си и за доброто на другите, да не пръскаме паричните си средства безразборно.
Искреност - да не си служим с лъжа, изопачаване или извъртане и заобикаляне на истината. Да мислим честно и справедливо. Да говорим почтено и смирено.
Справедливост - да не увреждаме никого било съзнателно, било с пренебрежение. Да не се самозабравяме и да сме състрадателни.
Умереност - да избягваме крайностите и да имаме далновиден поглед. “Всичко изпитвайте, с добро се дръжте” (1 Сол.5:21). Според едно древно предписание: да не казваме всичко, което знаем, защото онзи, който казва всичко, което знае, казва често и онова, което не трябва да казва; да не правим всичко, което можем, защото онзи, който прави всичко, което може, често прави и това, което не трябва да прави; да не вярваме на всичко, което чуваме, защото онзи, който вярва на всичко, което чува, вярва и което не съществува; да не се хвалим с всичко, което имаме, защото онзи, който се хвали с всичко, което има, често се хвали и с това, което няма.
Ето тия добродетели, както и всички други ще дадат християнски облик на нашия живот и ще очертаят, ще градят и пазят образа и подобието Божие у нас.
С Божия помощ да работим върху това, докато длетото на живота, времето е в ръцете ни. Изтървем ли го - ще бъде късно.
И тъй, вдъхновени от високи християнски добродетели да навлезем в новата 1961 година със светла надежда да бъде тя честита - благословена от Бога и увенчана с лаврови венци на мира по целия свят и с цветята на истинското благополучие, радост и щастие за всички.

1960 г.