РАЗГОВОР
РАЗГОВОР
Стоя самотен в мойта малка къща
и разговарям с книгите старинни:
една икона на Христа прегръща
скръбта на остарелите години.
Одърпана е дрехата му скъпа
от людските сълзи на вековете
и в гънките й мъдростта се къпе
на четката, творила цветовете.
Иконата, рисувана отдавна,
с голямо слънце от стопено злато,
е същата икона, многославна,
на всички ни известна и позната!
Но тя остава днес като изкуство,
неръкотворен образ от дедите,
и аз се вглеждам в образа й рус и
съзирам на народите следите!
ЗИМА
И аз, и баща ми, и майка ми,
дето спим
и продрахме рогозката,
старото куче се пощи
и гледа разплакано.
Вън зимата чака настръхнала
и глъхне в долините вятъра,
готов да помъкне с проклятие
явори, бучки и мъхове.
Нашата стара колиба,
дето се люшка от вятъра,
тая зима ни скрива
в свойте студени обятия.
Вълците нощем се давят
и спомнят за мъртвото стадо,
а зимата леко полага
калпак върху кръста на дядо.
ВЯТЪРЪТ
Послушай как шуми, шуми гората,
а после вятърът я отминава;
той спира някъде по планината
и затрептява в синята тинтява.
Навярно му додеяха листата,
гората със букаци и със клони
и той застава горе в планината
една въздишка тихо да отрони.
ГОДИНИ
Кога годините ми се изнизаха,
че станаха седемдесет и пет?
Дали успях със селската си риза,
прескачал през дувари и през плет?
Късмет съм имал, че животът беден
ме сътворил дори като поет:
ще си остана, може би последен,
но ще остане все един куплет!
