ТЕЛЕВИЗОР
ТЕЛЕВИЗОР
Пак пред този телевизор
всички седнахме наблизо:
мама, баба, аз и татко,
дядо, куклата и батко…
С очила козата беше -
за козле чорап плетеше,
а козел четеше вестник,
пълен с новините местни.
Както в цирка беше смешно,
но постъпи мама грешно -
за децата, щом привърши,
копчето натисна бърже.
Аз тогава се нервирах.
Тя защо така го спира?
Ще се стресне баба Вана,
както дреме на дивана.
ПЧЕЛА
Жужи, жужи, пчела,
край рози и лалета!
Добре си ми дошла
от ширните полета!
Жужи, жужи, жужи!
На всяко малко цвете
ти весело кажи,
че като слънце свети!
И в този хубав ден
кажи, пчеличке мила,
ти в кой ли шкаф за мен
бурканче мед си скрила?
ЗИМА
Зима. Нощ отдавна стана
свири вятърът отвред,
а пък Петьо под юргана
иска топъл сладолед.
Баба свива вежди:
„Бръмка хеликоптер, чуй!”
През прозореца поглежда:
„Сигурно е Сънчо туй.”
Дядо също го закача:
„Май че иде снежен змей!”
А в леглото Петьо скача
и на двамата се смей:
„Сънчо май от змея бяга
през полета и гори.
Няма, няма да си лягам -
ще го чакам до зори!”
ОЧИЛА
Сън сънувах, че съм баба,
много стара, много слаба;
че си сложих очилата
с петънцата по стъклата.
Котката, която мига,
заприлича ми на тигър,
а мухата на вратата
като жаба бе в реката.
Фикусът в саксия бяла
бе топола избуяла.
Лампата пък слънце стана.
Заблестя огромна кана…
Чак сега разбирам баба
как ми реже сутрин хляба,
че да стига и за двама.
Просто вижда ме голяма.
ГРИЖОВНИЦА
Да отидем бързо, мамо,
в оня стъклен магазин -
има там за тебе само
пръстенче със камък син.
Да платим оная блуза,
дето вчера я видя,
и оная рокля руса
със шевици и цветя.
Хайде да ти вземем днеска
нова книжка за шофьор,
после празнична прическа
да ти купим от фризьор!
