НЕИЗБЕЖНОСТ
НЕИЗБЕЖНОСТ
Среднощна вселенска тъма.
На земната временна гара
седя под звездите сама
и пуша последна цигара.
Кога си отиде денят?
Приготвяй ключа, свети Петре,
че иде експрес за отвъд
и цепи покоя безветрен.
- За мен ли е? - питам те аз -
и как така ще заминавам
в мастиленосиния час?
Но отговор не получавам!
Та с моя несвестен живот
не трябва ли да поживеем,
да вкусим едемския плод,
щом звездно е над Витлеем?
Кога се изниза денят
съвсем не разбрах, свети Петре,
но спира експрес за отвъд
пред мене в покоя безветрен.
И кротко се качвам, сама -
допушена вече цигара.
В студена вселенска тъма
си тръгвам от земната гара!
ВНЕЗАПЕН АНГЕЛСКИ ВОПЪЛ
На един санитар
Угрижен хвръкна ангелът хранител -
душата ми сред светлина понесе.
Дали все още аз съм земен жител,
щом бърза той сега така невесел?
Летим в тунелите на светлината,
а ангелът реди на глас метафори:
- Прости, момиче, моя е вината -
остана си без вино и без нафора.
Осмислих времето с една сълзица
за непоследното ни приключение -
от днес ще бъдеш оперна певица
и болката е дума с постзначение.
Дежурни братя от отдел “Животи”
за операция ще те поемат,
с крилете си час-два ще поработят
и утре пак за грях ще се съвземеш!
Но аз дали съм още земен жител?
Душата ми към светлина понесъл,
на помощ идва ангелът хранител
и аз се връщам към света за песен.
ПРИКАЗКА ЗА СИНОВЕ
Човешки храм и дом Господен
е къщата -
изконна църква;
огнище,
съхранило кода
да оцелеем с огън щърков.
Във тъмен час стопанин мъдър
невидим бди - да не изстине
огнището
и да пребъдат
основите от камък, сине!
Не знам дали е змей горянин,
или е смокът градушкарин,
но древният добър стопанин
пазител е - в дома ни шарен
да не пълзят нечисти сили
по родовата стръмна стълба -
от прага, осветен с босилек,
до покрива с комина кълбест.
И Бог ни пази, мамин сине -
небето праща коледари.
Валят и пеят:
- Станенинеее,
за твоя дом сме благ подарък!..
Усещаш ли -
(притихват горе
и мишките в чувала с жито ) -
възражда се Духът на корена
от парата на топла пита!
РОГОЗКА
На Витоша, над мечите присои
препече ли се златната погача,
та с жадните звезди към водопоя
заслиза по принебието здрача?
Тъмнее из владенията лунни
и стадо от овчици мекорунни.
А вятърът, с еленови копита
за своята небесна самодива
рогозка от ухания изплита -
на Черни връх да седне да почива.
Заспи ли, на сияйното й тяло
ще метне мекорунно одеяло!
ПОМОЩНИК
РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ…
Вълшебни друми
познава слънцето златокъдро,
от млечен изгрев до залез румен
света обхожда, събира мъдрост!
РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ…
Дори и нощем
не спи съдбата - река дълбока,
но Дядо Господ с небесна поща,
по гълъб праща за брод посока!
РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ…
Ако успееш
ламята в себе си да надвиеш,
то всички веди, ведно със змея,
ще се покръстят на литургия.
РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ…
Животът шарен
измисля приказки най - чудесни,
човекът вечно ги преповтаря
и всяко чудо превръща в песен!
