СПОМЕН ЗА МАХМУД ДАРУИШ

Роман Кисьов

През 2007 г. за първи път участвах в един от най-авторитетните световни поетически фестивали - „Стружки вечери на поезията” в Струга, Р Македония. Голямата награда на фестивала - „Златен венец” е най-авторитетната награда за поезия в света и се счита за почти равноправна на Нобеловата награда за литература… Не случайно мнозина от поетите-нобелисти са и носители на „Златен венец” в Струга, като напр. Пабло Неруда, Еудженио Монтале, Йосиф Бродски, Шеймъс Хийни, Тумас Транстрьомер, както и не-нобелисти, но едни от най-големите поети на XX век, като Уистън Хю Одън, Йожен Гийвик, Артур Лундквист, Рафаел Алберти, Янис Рицос, Алън Гинзбърг, Тадеуш Ружевич, Никита Станеску, Тед Хюз, Ив Бонфоа и др.
Незабравимо остава общуването ми с лауреата на „Златния венец” от 2007 г. - големия палестински поет Махмуд Даруиш, както и невероятното преживяване на неговия авторски рецитал в църквата „Света София” в Охрид с концерта на двама палестински музиканти - братята Джубран, пристигнали от Париж специално за събитието. Странно беше усещането как големият поет на Палестина изричаше в Храма своите стихове за Ерусалим и Небето под благия поглед на Христос от иконата зад гърба му… Под внимателния, неземен поглед на Христос, Даруиш четеше: „Както Христос по Езерото… / Така аз вървях по своето привидение…” (А Той е знаел, че само след година ще се срещнат на Небето!*)
И ето, сега си спомням как тогава Махмуд Даруиш сравни фестивала с една-единствена отворена градина, без център и периферия, в която цъфтят избрани цветове от многобройни страни и езици… С Махмуд Даруиш се оказахме заедно на сцената в огромната зала на Дома на поезията при откриването на фестивала. Аз бях сред привилегированите поети, избрани от домакините да четат на тържественото откриване, заедно с венценосеца. Всеки поет трябваше да прочете по едно свое стихотворение, включено в Антологията “Who`s Who” (”Кой кой е”) на Стружките вечери на поезията… Четеното бе открито от лауреата със стихотворението „Какво ще остане?”… Даруиш го прочете бавно и проникновено, без външен патос, без излишна емоция, но с вътрешна, драматична енергия, със спокоен и дълбок глас… Докато той четеше „Какво ще остане?”, мислено си отговарях, че със сигурност ще остане Словото, което не познава граници и е без център и периферия… Ще остане и поезията на Махмуд Даруиш.
_________

* Махмуд Даруиш почива през август 2008 г. в болницата „Мемориъл Херман Хоспитал” в Хюстън (САЩ) след операция на сърцето.

Роман Кисьов и съпругата му Светла с Махмуд Даруиш в храма „Св. София” в Охрид, август 2007 г.

МАХМУД ДАРУИШ
(1942 - 2008)

КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ?

Какво ще остане от този облак бял?
- Един цвят от бъз.
Какво ще остане от мъглата на синята вълна?
- Ритъмът на времето.
Какво ще остане от кървенето на зелената идея?
- Водата във вените на дъба.
Какво ще остане от любовните сълзи?
- Нежно татуиране върху изчервяването.
Какво ще остане от прахта
от търсенето на смисъла?
- Пътят на екстаза.
Какво ще остане от пътеката
на дългото пътуване към неизвестното?
- Песента на препускащия пътник.
Какво ще остане от видението на съня?
- Небесните знаци върху цигулката.
Какво ще остане от срещата
на едно нещо с нищото?
- Чувството на сигурност на божественото.
Какво ще остане от думите на арабския поет?
- Бездна… и една нишка дим.
Какво ще остане от твоите думи, от теб?
- Една забрава, нужна за паметта на предела.

превод: Роман Кисьов