Саффет Ерен

***

Свенлива моя, моя нежност
с две теменужки в очите
Прониквай вдън душата ми
пронизвай ме
с девичия си шепот
шуми планинско мое ручейче
                шуми

***

Смъртта рови навред
търси шепите ни изваяни от сърдечност
и погледът й виси между нас
на неприятел прилича

Видяхме смъртта, Боже мой,
как сред нас спокойно крачи
Видяхме как без срам през рамо наднича
Видяхме как безцелно пъпли
и гледа вътре в нас с очила от поквара
Видяхме как безразборно избира
Видяхме

Смъртта претърсва навред
Музика, отлежало, вино, ситен смях
и безгрижие бяло над смъртта ръмеше
Секнахме изведнъж дъх до дъх, жена до мъж
И видяхме как един от нас ненавреме умира

Смъртта обрича еднакво, ала еднакво не обича

***

Преди години през сълзи отрони:
не мога да настъпя сълза
и сълза да прескоча не мога
Не повярвах и се изсмях
Помниш, нали?

След толкова време
ти връщам въздишката:
Не мога да настъпя сълза
и сълза да прескоча не мога
Окован съм от твоите изгреви
           за твоите залези

***

С устни изхабени от мълчание
питам: Кой отчуждава моите ветрове
и сега над други планини препускат

С устни изхабени от тишина
питам: Кой окаля моите камъни
и сега в скута на забравата гаснат

Разпитвам себе си
с горчивина
и притеснение

Отговор не прося
Въпросът по начало е отговор

***

Разрушителни раздели надживял
сега пред болката може да коленичиш поне за разтуха
Може от игла до конец всичко да й разкажеш:
как недораслекът реши да мери ръст
с колосите на духа
как скъперникът трепери
над своите тайни безплодни
как щедрият понякога се има за безсмъртен

Дали си подранил или закъснял?
Все едно, това е игра на думи
Призваният не навреме идва - добре дошъл -
поемай своя дял
Имаш път да пътуваш до корените на красотата
Там се отива с просто вървене