НАШИЯТ ДОМ
НАШИЯТ ДОМ
Тия обречени домове - смалени от мъка и спомени, запазили топлината на минали дни. Тоя дом с прозорци - очи затворени, с брави ръждясали. Една паяжина е обгърнала и прерязала пътя. Та нима може да заличи и спре връщането! Човешкият живот е път напред, но и връщане. Връщане, за да почувстваш, да почерпиш сила от миналите дни, да вземеш от минали чувства, от родителската всеопрощаваща обич, от тяхната твърдост и честност. Да отстояваш принципите им, да пренесеш в настояще и бъдеще — всеобхватната им човечност.
Няма връщане само за тях - отишлите си завинаги. С тях и топлината, и уютът на родния дом. Няма тръпнещи длани, няма срещи очаквани.
Идва ред и на едно рушене в името на новото. Преди него е най-страшното опустяване. Затихва детската глъчка. Утихват тия домове и тръпнат в очакване на невъзвратимото.
Най-напред свалят покрива. За поздрав пред идното или… свалят памет и дух, за да не мислят и чувстват. После разтварят вратите. И домът зее с раните на душата си. Вземат прозорците. Ослепява старият дом, за да не вижда пепелта на разрухата.
И срива се - мъчително и страшно, за да затрупа болката, за да остане в душата ни!
Багерът забива ненаситни челюсти в нашия двор, в нашия дом - и дълбае в душата ми! Загребва минало и спомени… и ги товари - в какво? Та те са моят товар. Къде ще ги носи? Аз ги нося със себе си. Те са в мен, те са мои! Всичките! — Споменът за родителите — та спомен ли са Те?! Не! Те са все с мен - в мислите ми, в сънищата ми, в дните ми. Споменът за босото сандалено детство, пришпорило радост и безгрижие. Споменът за младостта - чиста и устремна. Споменът за родителските грижи, за благородство и сърдечност, за безкористни приятелства, за вратите незаключени..
Този дом, с топлината на родителския взор, с обичта на родителското сърце, с твърдостта на родителските честни ръце. Този дом, събрал грижи - наши и съседски,споделил горести - за да намалява горчилката, приютил радости - за да се множат. Този дом вече го няма. Остана ми само една голяма обич, една дълбока признателност, една силна привързаност… Тях никой не може да ми отнеме!
Юни 1985 г.
ВСЕ ДА РУШИМ
„Не може да се промени историята
със събаряне на паметници и
обръщане на портрети.”
проф. Андрей Пантев
Преди години Някой, за да се закичи с Херостратова слава, десет дни Мавзолея взривява.
В Бургас не можаха релсов път да прокарат за кулокрана… и Альоша остана.
И в Пловдив не можаха да взривят паметта - и „на горою Альоша стоит”.
Защото там горе все някой се е извисявл:
на Небеттепе - Тракийският Херос,
на Джендема - Аполон Кендрисийски,
на Бунарджика - Херкулес.
Екзалтирани активисти, нима не разбрахте, че този народ има нужда да бъде закрилян и окрилян. Има нужда и от поклон. Този народ - с хилядолетна история и с бъдеще! Но без настояще!
2008 г.
