Павлина Павлова

                     “Радвай се на илюзиите.
                      И на раните от звезди се радвай…”
                                                      Иван Давидков

Такива рани романтични вече няма,
а дупките по дрехите са от куршуми.
Смъртта връхлита в домовете нежелана
с модерен способ от картинка, звук и думи.

И вцепенени пак пред сините екрани
сърцата пълним с болка, а в очите - сажди.
Все по-самотни ставаме, по-неразбрани,
укрити в стаите на своите етажи.

Заробени от монополи, в страх за утре,
се движим в омагьосан кръг, наречен график.
Край нас хвърчат луксозните коли на мутри,
щом вярваме на обещания мъгляви.

“Народе!…” промълвил е Левски в час последен.
Народе, събуди се!… Ала спи народа.
А всеки следващ ден за нас е ден-победа
на оцеляване сред гневната природа.

Един въпрос: “За този ли живот мечтахме?”
дозрява. А след него яростта се ражда.
За свобода дедите свойта кръв проляха.
А свободата? Тя е като вечна жажда!…