ОПОРА
ОПОРА
Влак…Срещу мен - железничар.
Тук не е по служба, а е пътник -
като мен. Все още в униформа, но навярно
пенсионер. С коса все още гъста,
ала прошарена като гора,
която есента осланя вече.
И - също тъй с прошарена коса -
на рамото му е глава опряла
жена му. Тя отдавна е заспала.
А неподвижен, със отворени очи,
той гледа - с поглед, някъде зареян.
Не ги познавам, ала знам: години
до късно нощем чакала е тя
да се завърне той от път далечен.
И е сънувала в тревожна дрямка
как влакът хлътва в бездна, как в нощта
изчезва нейният другар единствен;
а щом си дойде, тя му казва само:
- Да ти полея…Похапни си - тук
и хлебец има, и чорба, и лук…
Не ги познавам, ала сякаш виждам
като на длан живота им, изпълнен
с труд, грижи, а навярно - и мечти…
Все -заедно, все - двамата… И ето,
във тоя час, когато вечерта
над тях тежи със своята умора,
за нея рамото му и сега
е най-надеждната в света опора!
НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН
Не съм съгласен с вас, които
изпълнени със злобна стръв,
изгаряте с напалм горите
и пътят ви е - смърт и кръв.
Вий безпределните пространства
превръщате в грамаден ад
и тоя свят със грандоманство
наричате свободен свят.
Не съм съгласен с вас, бандити,
убийци с кървави ръце,
със вашите сърца сърдити
и с безчовечната ви цел,
и с вашето желание
смешно -
там, дето слънцето блести,
да падне тежка нощ мъртвешка,
зловещ куршум да засвисти.
По вашите престъпни стъпки
дими кръвта на Виетнам
и знам - там вехнат всички пъпки,
и вашите злодейства знам,
знам тигровите ваши клетки,
затворените хора там,
и знам тъмничните решетки,
и вашия позорен срам!
Не съм съгласен! И не може
сърцето да се примири
с нощта, с кръвта, с вика тревожен
сред полунощните гори,
където месецът огрява
огромни ями с мъртъвци,
и като сенки там минават
нашественици чужденци.
И само с вас съм аз съгласен,
борци и патриоти, с вас,
и чувам бурен, чувам ясен,
и чувам силния ви глас
срещу врага ви безразсъден -
глас и бунтовен, и суров -
и нека моят стих да бъде
съзвучен с бойния ви зов!
