Радост Даскалова

Животът прилича на огромен вагон-ресторант с грамадна табела “Непушачи”. Отвреме-навреме спират вагона, за да изхвърлят пияните, неплащащите, неконсумиращите и нарушителите.

Хората седят на малките масички и търпеливо чакат поръчките си. Рядко, обаче, от кухнята носят, каквото са си поръчали. Какво да се прави? - Всички искат Шатобриан за двама и порциите не стигат. Получават го малко клиенти - на повечето носят миш-маш или някой буламач без наименование. В кухнята цари лудница и под истеричните крясъци на Главния готвач, Сервитьорите просто сграбчват наличните пълни чинии и ги носят където им видят очите. Тръшват ги с апломб на първата, изпречила им се маса, изревават едно: “Приятен апетит!”, и пак като чалдисани хукват към кухнята.

Същото е и на мокрия бар. - Лудница. Замаяният Барман разлива с каквато мярка му попадне, и от която бутилка му попадне. Може и Дайкири да си си поръчал, обаче, нямаш право на рекламации, ако ти донесат немита, със следи от червило, чаша изветряла лимонада.

По радиоуредбата дъднат неразбираеми призиви, съобщения, и дори някакви музики. Във вагона-ресторант е толкова шумно, че никой не чува точно какво говорят или пеят от устройството. Още повече някои хора нямат ни места, ни масички и, бродейки наоколо, създават бъркотия и напрежение. Да не говорим за множеството деца, играещи си по пътеките, и допринасящи за допълнителната суматоха.

Край прозорците на вагона се точат красиви гледки. Хората се възхищават през стъклото на природа. Струпват се отвреме-навреме до някой прозорец и възклицават: “Ах, каква природа!”. После някой от възклицаващите дръпва дръжката на прозореца надолу и хвърля мазна хартия от сандвич. Вятърът го подема и го декорира по някой природен храст.

През вагона-ресторант минава често и Кондукторът. Проверява и дупчи билети. Ако нямаш билет - идват полицаи и те изхвърлят. Ако пушиш - пак те изхвърлят. Ако не платиш - също.

И в тоалетна не можеш да се скриеш от Кондуктора. - Тя е винаги заета и се чака на опашка. Говори се, че виновни за задръстения трафик там са клозетните поети, които с часове пишат поезия по стените на тоалетните. Тях също броят за нарушители.

Никой не знае къде се носи вагонът-ресторант. Никой не знае, дори и Кондукторът, коя е крайната спирка. Това нервира някои пътници дотам, че те скачат от влака в движение. Но никой не дърпа спирачката заради скочилите. - Техен избор.

Понякога, много рядко, изкарват навън всички пътници, за да бутат вагон-ресторанта. Не знам подробности, освен разкази на по-възрастните за такива аварийни ситуации… Откакто съм във вагон-ресторанта такъв прецедент не се е случвал, а и да си призная - през повечето време съм заета да отстоявам масичката си от попълзновения на хора без места и масички. Внимавам да има пълни чинии и чаши на нея и събеседникът ми да е точно срещу ми. Старая се с всички сили да не ме изхвърлят от вагон-ресторанта поради някоя от упоменатите причини.

И се въздържам от мисълта да отворя външната врата и да скоча.