ЧАСОВНИК

Иван Енчев

ЧАСОВНИК

„Цък-цък” - леко и без мъка
от стената ситно цъка,
сякаш пясък той цеди
морски замък да гради.

Цяло лято, цяла есен,
от високото надвесен,
без почивка и без сън
все разлива своя звън.

Тази нощ ще поседя,
чак до утре ще следя
откъде ли пак ще вземе
да се пълни с точно време.


РАЗХОДКА

Бяхме с татко на разходка
през почивния му ден -
в езерото карах лодка,
в парка срещнахме елен.

Щом си тръгнахме към мама,
дума без да изрека,
взех й чантата голяма,
взех и топката в ръка.

Малка тайна ще ви кажа:
татко беше уморен.
Затова му взех багажа,
за да носи само мен.


СПОР

Дълго спорят две момчета,
перят се като петлета -
слуша жилищният блок
чий баща е по-висок.

Първото високо рече:
„Моят татко всяка вечер
стига лампата без стол.
Той спортува баскетбол!”

А пък второто отсече:
„Млъквай! Победен си вече!
Татко не играе мач,
но е коминочистач!”


ТОПКА

Тичам, ритам, тичам, ритам -
нито гледам, нито питам
ни къде е разрешено,
ни къде е забранено.

Мойта топка е голяма,
като нея никой няма -
тя пътеки не избира,
даже пред коли не спира!

Щом веднъж високо литне,
нека някой да я стигне!
Само че е малко крива -
все прозорци тя разбива.


КОЛЕЛО

Пред децата казвам кратко:
„Вече имам колело!”
Днеска ми го даде батко
с малко пукнато седло.

За какво ми е спирачка?
Няма да ми трябва фар.
Колело е, не играчка,
Ще ми стане то другар!

До леглото ще го вкарам,
ще го галя и насън.
Ако мама ми се скара,
с него ще си спя навън.