Илияна Делева

ЗИМНА ПЛАНИНА

1.
Небето слезе, буйно, с гръм, над моста,
за да целуне разголената гръд на планината…
и после бързо се измъкна босо
надолу по реката.

2.
Южнякът ненавреме събуди планината.
Целуваше я лудо, съблече и снега.
Отгоре му се смееше луната.

3.
Разсърден се завърна севернякът,
задуха. И зави я пак със сняг.

4.
Притихна планината. Заспа до пролетта.

ЛЯТНА НОЩ

тази нощ
на инат се надсвирват щурците
и дърветата черни
причудливи форми рисуват
глътки въздух тръпчиви
парят по устните
и довършват мислите
с многоточия по небето звездите
тази нощ
електрически крушки
и шум по шосето
прерязват за удобство тишината
пада плод
да нахрани глада на земята
натежал от любов
и надмогващ със смърт самотата
тази нощ
младостта се надпява със вятъра
по тревата пристъпва
наивна и боса
да не смаже свирците
полудяла танцува във ритъма
на звездите
затичали по тревите