Мина Карагьозова

За отсрочка те молихме, Господи,
за чудо те молихме,
и чудото стана -
и възкръсна от мъртвите моят баща…
Той надви на смъртта
и на всичките мъки и болести.
И се върна -
от последната смъртна черта.
И е тук, и е с нас
и отново се радва на изгрева,
и говори, и диша и пак е човек…
Само болката вече живее у нас,
тя е нашата гостенка.
Тя е част от смъртта и живота ни
и остава - през нашия век…
За какво е животът при толкоз
безпаметна болка,
и дали заслужава такава
висока цена?!
И се радвам и плача в екстаз и във потрес
и започвам да чувствам внезапна,
неволна вина!
И събрахме накуп всички наши
изстрадани грошове
и молитви, сълзи и усилия,
и безпределния страх -
да откупим живота на татко,
от пъкъла да го избавим
и храбро смъртта да изгоним
                                          със тях…

И ако един ден ме попиташ и мене,
                                                     Господи,
дали да възкръсна на такава висока цена -
отсега обявявам фалит -
неплатежоспособност!
И тогава аз просто ще тръгна -
                                               към Светлината!