БОТЕВ
БОТЕВ
С векове във бъдното прекрачил,
цял народ в съдбата си люлее.
Който иска - може да го плаче!
Който иска - може да го пее!
—————————–
***
Падне ли дървото, за да не гние,
обели кората му. Без нея
дървоядът трудно ще пробие.
Всеки на открито не живее.
—————————–
***
Пролетта, родена в равнините,
ден след ден превзема всеки връх.
Нейните войници са тревите,
стигнали до билото без кръв.
—————————–
***
Най-сетне дъжд - очакван, тих, сеитбен.
Най-сетне хлад след задух нетърпим.
Простила всички грешки и обиди,
земята вярва, че ще я спасим.
—————————–
***
Дърво високо във гората съхне.
В подкорието червеи пълзят.
Не може силен вятър да ги духне.
И слънчеви лъчи не ги горят.
Кълвачите от ден редеят.
Останалите живи спят без срам.
Дървото съхне. Червеите пеят
в олтара на хайдушкия ни храм.
—————————–
РЕКА
Там долу, в равнините я очакват
напукани, но благодарни устни.
И зреят плодове греховно сладки.
И зреят плодове греховно вкусни.
Да знам, че някой мен така ме чака
и с пълни шепи пие песента ми,
през девет планини и по-нататък
ще дам душа на срещнатите камъни.
