ДЕМОКРАЦИЯ
Какво усещане за свобода!
Какво опиянение велико!
Отвред усмивки на надежди бликат
и толкова различен е града
сред знамена, с площади многолики.
А после хора с тъмни очила,
със черни дрехи, в черни мерцедеси
налагат свойте новички професии -
на тъмно вършат своите дела…
Правителство на вярата, къде си?
Кой управлява? Как да разбереш?
Престъпни мозъци от лукс-салони
държавата разделят си на зони
и се започва пладнешки грабеж
на демокрация. Каква ирония!
И докога народът ще търпи?
Нима са мъртви всички воеводи?
И ако Ботевското знаме води
съвсем обезверените тълпи,
наистина ли пак ще сме свободни?
Апатия навред. Един поет
със вид на луд минава, вее знаме.
Зад него няма кой да тръгне. Сам е!
И рецитира своя си куплет,
че демокрацията е измама.
Че тя като удобен параван
прикрива разни тъмни интереси.
А хората със романтичен плам,
попаднали във техния капан
се питат мълком: Свобода, къде си?…
