Саффет Ерен

***
Шепа родна пръст -
топла и жива.
Послушайте:
говори и гори
както ние говорим и горим

Шепа родна пръст само

Смалявам ръст
и с устните на сърцето си
я целувам…

Шепа родна пръст

***

Сега като на стар приятел говоря:
изтривам твоите мрачини завинаги
и ти връщам познатите простори
Изгарям съмненията
с първия слънчев лъч
прониквам през стиснатите клепачи
и се заселвам завинаги в твоите очи

Аз съм изгревът в планината

Подарявам ти теменугата на тая пролет
и пътеките, които свързват върхове,
и нощите с набъбналите звезди
и всички необясними светли чудеса

Аз съм изгревът в планината

Като на стар приятел говоря:
Умий душата си с утринната роса

***

Все по рядко те прекрачвам, роден праг,
Дребни грижи ли ме разпиляват
че на пръсти се завръщам в миговете трудни само
че виновно идвам стиснал
прашната душа между зъбите
Прошка съм дошъл за моля, бащино огнище,
грешен съм - за тебе малко пях, прости ми

Нека цяла вечност ме пронизват
твоите отблясъци омайни
поръси ме с пепелта на горестта си,
поръси ме с радост

Накажи ме с откровението: заслужих ли
с хляба си да разговарям

***

Край пътечки нахълмени
днешните извори
бяха някога кладенци тук
Сега са чешми за спомен
чешми, съградени
от бял камък и стих

Планински чешми, по рождение
верни на дъба и на бука -
пия на глътки с вашия бисерен звук
истината единствена:
мои сте вие, пеещи мои души

***

Още играя на прескочи-кобила:
засилвам се и - хоп!
Прескачам песента на чучулигата
прескачам снопа слънчеви лъчи

Песента е в сърцето ми
слънцето е високо
а аз съм дете на земята

***

Смълчаните мъже в кръчма за безработни
произвеждат тежки, оловни думи
бълват кълба дим и никой никого не лъже
мъката гасят в алкохол

неизпитали милиграм радост
неизпитали милиграм нежност
ден подир ден угасват смълчаните мъже

Угасват без време смълчаните мъже
недолюбили инак обичния живот