“ПОЕТИ, ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО”
Това красиво име носи антологията Бургас 2010, приютила представителни творби на лирици от различни поколения. Издателството е ЛИБРА СКОРП, а нейни съставители - Роза Боянова и Иван Сухиванов. Които в предговора си отбелязват: “Следвайки високите художествени критерии, завещани ни чрез поезията на Христо Фотев - най-яркото присъствие тук и един от символите на Бургас - както и личния си естетически вкус, съставителите са включили стихотворения на 66 автора. Изданието няма претенции за пълна изчерпателност и всеобхватност. Тук липсват творби на поети, непожелали участие в сборника, както и още няколко имена на автори, изявени и в областта на поезията, и в областта на белетристиката, или стоящи встрани от концепцията на тази антология. Това не означава, че те са нямали място в литературния живот на Бургас, а по-скоро, че са се дистанцирали встрани от обичайните рамки, а това (не отричаме) е също вид присъствие”. Пак в предговора е включено мнението на уважавания проф. Светлозар Игов за регионалните антологии, каквато определя “Поети, влюбени в морето”. И как тя ще обогати “визията на цялата национална поезия, особено в ситуацията на една лоша обозримост на съвременния литературен живот”.
Далеч съм от мисълта да споря доколко днес творби, автори и книги трябва да се категоризират като “регионални” и “национални”. Но съм убеден, че по-правилно е да бъдат люде с несъмнен принос в литературата и други, които времето отсява от нея още приживе. Иначе казано - става дума за хора с несъмнено дарование, имащи какво да попият от съвремието и да го поднесат в бисерната обвивка на лирическите си образци. И за стихоплетци, чиито напъни умират в зародиш и провокират намесата на съвременната медицина. Което прави всеки коментар за тях излишен. В този ред на мисли “регионални” ли са имената на Христо Фотев, Никола Инджов, Ваньо Вълчев, Недялко Йорданов, Илия Буржев, Паруш Парушев, Янаки Петров, Елка Василева, Тома Бинчев, Роза Боянова, Иван Ненков, Елин Рахнев? Отговорът е реторичен, а питането ми - съвсем добронамерено. Продиктувано е впрочем от поуката на времето. Която показва, че дележът на столица и провинция, на град и село, на “местна” география и измислена космогония е непотребен. Отстъпил е на изискването кой какво може и на какво е способен. В това число - сред вълните на българското литературно море…
Новата бургаска антология не е непременно маринистична. Съставителите й успешно са подбрали автори с различен поглед към философията на живота. Към календара на дните до морския бряг и в храма на духовността при всеки от тях. “Поети, влюбени в морето” е тематичен и естетически калейдоскоп от индивидуалности. Съграден с мъдростта на различни поколения - с различна житейска мъдрост, ценностни предпочитания и творчески изказ на посланията. Някои са привидно делнични, други - интимно разголени. Пейзажът, любовта, преоценката на избледнели истини и търсенето на нова посока за утрешния ден се преплитат в звучна тоналност и привличат читателя. Той с желание се потапя във философските импресии на Калина Вергиева:
Врязват се въжетата в ръцете ти.
Линията на брега едва бледнее.
А утрото едва-едва просветва.
Далеч назад остава кеят.
И делниците шумни и припрени.
Морето, твоята любов, се смее…
И плаче, сърди се и стене.
Руменина от изток пали реите…
“Черният лебед”
Пак тук ще откроим рано отишлият си от света Петьо Пейчев. Неговата мисъл, облечена в ярки символи, трудно се вмества в реални измерения за време и пространство. За да я разбере истински, читателят трябва да напусне домашния си адрес и улица, да избяга от сивия делничен грохот. И да се издигне над света в безграничната необозримост на вселена с нетленни истини, закони и познания:
И изведнъж виждаш живота си
като вдлъбнат пейзаж
в различни сезони,
или в различни часове на деня…
Живота ти -
едно и също парче земя,
впримчено между хоризонтите,
провинция,
над която облаците
все още благоволяват да минат.
Плъзгат се
Натежали от оттенъци и пурпур…
“Облаци на залез слънце”
В няколко кратки реда трудно могат да бъдат споменати всички имена от “Поети, влюбени в морето”. Но читателят несъмнено ще насочи вниманието си към изящното хайку на Антоний Бинчев. Към символния дуализъм на Зорница Петрова в “Дневно море - нощно море”. Ще вдъхне солените, грубовато-ласкави пейзажи на Иван Апостолов. И ще се съгласи с пророчеството на Николай Искъров за ориста на поета и за загадъчната предопределеност, под дъгата на която крачи животът му:
Един невидим пръст чертае,
решава нещо вместо теб.
И виждаш: знак неразбираем
в познатия семеен герб.
Не знаеш ти какво вещае -
безумна радост или креп.
Но виждаш: знак неразбираем
в познатия семеен герб…
Резка невинна, точка бледа.
Спокоен си. Ала от днес
окото будно на Дантес
внимателно към теб ще гледа.
“Творчество”
Сред всички достойнства на подбора от имена и заглавия в “регионалната” антология “Бургас 2010″ пролетна радост носят имената и на най-младите: Виктория Гоцева, Иван Брегов, Радостина Атанасова, Лиляна Чернин, Анамария Коева… Стиховете им дишат аромата на непрекипяло вино, което по различен начин провокира съзнанието на четеца. Редуват се житейски прозрения и съмнения, любовната тоналност озвучава вглъбеност на мислите. И нов подбор на поетичните ценности от поколения, които на свой ред и по своему ще променят света. Или, както обещава в “Indisckriminatamente” Лиляна Чернин за своите двадесет и една години,
Ще отрежа косата си
в търсене
на нова религия
Ще се хвърля
в морето
на някоя горна земя
…………………………….
Ще оставя ръцете си
празни и светещи
безвъзвратно намерила
доверие в хората
Все пак, независимо от уговорката в предговора, отсъствието на някои автори буди недоумение. Къде е Петя Дубарова? Къде - Славчо Чернишев? А също Керана Ангелова, Кольо Колев, Стойчо Гоцев, Мария Кондакова, Петър Златев? Зад хоризонта ли отплава чудесният маринист Дянко Кънчев? Странно е при подбора за “Бургас 2010″ тяхното подминаване, независимо от всякакви благовидни причини. Докато в книгата срещаме имена, без които тя може спокойно да мине и пак да бъде това, което е. Имена, подобни на досадни капки, отлъчени от напоителния дъжд на стойностната лирика. Тя иначе доминира в книгата и е дар за читателите от нашето задъхано, безродно време…. Както и да е. Може би някога, в следващи подборки, някой ще се сети за тези автори. А сега нека разгърнем антологията “Поети, влюбени в морето” - има защо, вярвайте - има защо!..
