Паскал Андонов

Повечето е в книгите, защото писането не е приумица на божество - творчеството е точното око и вярната ръка. На добрия ловец или на майстора на витражи…
Битието на Йото е витражно, като прозорци на вековна катедрала; годините му също са векове - преживяното досега от него е за много животи и в този смисъл младият Йото е библейски старец; аз не се боя от двусмислие, защото става дума за познания, става дума за прелестната природа и единението с нея - както е при Йото и което не за всички нас е постижимо.

***

Един от малцината щастливи, които познавам, се казва Йото Пацов - на преден план публицистът, после белетристът, после ловецът, сроден с вятъра, росата, реките, залеза, мрака, камъка, дивеча, песента на птиците: т.е. роднина на добрия живот…
И нека после кажем за поета, за жените и унеса по тяхната прелест, защото последното, дори да е радостно, поне за мен не е пъл¬ното щастие, знае го и Йото.
Едва ли има поет, който изцяло да е съгласен с поезията на събрата си, така е и при нас, но не мога да остана без радост от тези стихове:

“Ех, да размятат сгърчени пръсти
усойните горски върхари,
да трепнат тополи, да звъннат потоци,
да грейнат златни чукари!
…..
И като дойде оная с косата,
нека се чуди къде да те мерне -
дали в лозята, дали си в гората,
в реката, сред къра, по хълмове черни?

Тези стихове са достатъчно доказателство за щастието на Йото, дано го осъзнава - той, човекът с весело безразличие към Онази…

***

Племенникът на дванайсеторъкия Шива, скитникът по Индия, е с повече ръце - и друго, докато Шива е поседнал върху нозете си, Йото е стокрак и неуморим: възхищавам се на стокракия му работохолизъм и на сторъката му прегръдка с живота - Йото Пацов е щастлив почти за цял един тъжен народ…
Йото е щастлив субект и горестен публицист за старата и за днешната ни орис - и така Йото съвсем не е щастлив.
Таралежът на живота ни свива бодлите си, когато се люби - и настръхва, когато над него се надвеси и лае злобен пес, това е явно и така ще бъде: Йото вдига, оперва бодлите си на публицист, когато над живота ни се надвесват и лаят кучета; нежният поет пък знае, че:

“Във всяка ласка има много скръб
и предусещане, че щастието свършва,
че утре ще осъмне в дъжд денят,
че в пътя ще ни срещат хора смръщени,
че само споменът ще свети във сърцата ни
с отблясъци от слънцето над Вита,
с тайните на пещерите под чукарите,
със свежестта на изворите скрити…
Във всяка ласка има много скръб,
но тя е кълн на новата надежда.
Така се буди сред тъмниците денят
и ново слънце зад баирите поглежда.

***

Написаното до тук съвсем не е опит за литпортрет или рецензия на творчество, тези мои думи са поздрав към младия вековен Йото Пацов - и заклинание, за здраве още поне толкова векове.