Луис Палес Матос
Луис Палес Матос (Luis Pales Matos) (Гуайяма , 20.03.1898 - 23.02. 1959, Сан Хуан де Пуерто Рико ) е писател, романист, поет и журналист от Пуерто Рико. По произход е мулат. Ражда се в образовано семейство в Гуайяма, в югоизточната част на остров Пуерто Рико. Родителите му са поети, както и двамата му братя и сестри. Бащата е учител, за децата се грижи майката у дома. Пише от юношеска възраст, много чете, през 1913 г. започва да публикува в местните вестници, а на шестнадесет години публикува първата си книга със стихове, повлияна от модернизма на Рубен Дарио, Леополд Лугонес и др. На 14.11.1913 г. баща му умира неочаквано. Поради лошото финансово състояние на семейството, е принуден да се откаже от колежа и да започне работа, сменя множество дейности (служител в адвокатска кантора, учител на село, чиновник, журналист и т.н.). Женен, бракът му продължава едва една година, съпругата му умира от туберкулоза през 1919 г., а роденият от нея син Едгар умира през 1942 г. След смъртта на съпругата си се премества в Сан Хуан и работи в консулството на Санто Доминго, в Министерството на здравеопазването и др. Там се среща с поета Хосе де Диего Падро, с когото създават поетичното движение „Diepalismo”. Жени се отново през 1930 г. По време на политическа кампания от 1929 г. пътува из целия остров в подкрепа на независимостта на Пуерто Рико, проявява се като силен оратор. През 1940 и 1950 г. посещава САЩ, където чете лекции в различни институти и университети. Последен удар в живота му е смъртта на внучката му Вероника Мендес през февруари 1958 г. от белодробно заболяване. Умира на 61 г. от инсулт в Сан Хуан. Последните му думи са: “По-добре да умра, защото тогава ще видя Вероника отново.” Луис Палес Матос е един от първите поети, които през 20-те г. на 20 век развиват „афро-антилската тема” в испано-американската поезия. Тази тенденция се характеризира с използването на ритмиката и образите на негърския песенен и танцов фолклор, както и с теми от живота и проблемите на негрите. Автор на книгите: „Асалаеас” (1915), „Треска на къдрици и грифони” (1937), „Афро-антилски стихотворения” (1937), „Крайбрежие” (1952), „Стихотворения” (1915-1956) с уводни думи от Федерико де Онис (1957).
Публикации:
Поезия:
ГРАДЧЕ/ превод: Никола Инджов/ брой 33 октомври 2011
КЛАДЕНЕЦ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014
