ЧЕТИРИСТИШИЯ
***
Не плюй по миналото, че тогаз
полепва плюнката ти по лицето на баща ти.
Без минало ли си? Отде дойде при нас?
Все пак отец на този свят те прати.
***
Тоз път не с вносната си таратайка -
по примера Христов пеш измини.
Падни на колене пред родната си майка -
тя ще поеме твоите вини.
***
Животът бил игра. Какъв цинизъм:
ценят те само, ако вкараш гол.
Купуват те, продават… Аз излизам.
Цената ли ? Не съм барел с петрол!
***
Аз съм се вкопчил за живота -
по-дълго да остана тук -
тъй както вкопчен е роботът
за дистанционното. Командвано от друг.
***
Завесата се спусна. А героят -
опят от мрачния античен хор.
Не може вече да се промени развоят
и от всеможещия Режисьор.
***
С разглезени ум, съвест, чувства
постигат лесно свойте цели.
Но се превръщат в мекотели,
когато шансът ги напусне.
***
От бедността като от гъста кал
не се измъкнах. И до днес я газя.
Но от опасните илюзии съм оздравял,
защото кал лечебна се оказа.
***
Оставил тук няколко книжки бледи ли,
ще минеш ти във вечния покой?…
… Отсреща в огледалото ме гледа
безмълвният отчаян образ мой.
***
Знам, твоето отсъствие ме кара
да те жадувам със пубертетен плам.
Отидеш ли си, всяка капка ще повтаря
от душа развален: сам, сам, сам…
***
Добър или пък лош родител бях, се питам.
Спечелих: сърцебиене, високо кръвно, язва…
Но те са доказателства, с които
родителят добър не се доказва.
***
Към чуждия имот, към чуждата жена
поглеждаме като възможна плячка.
Кой натовари ни със тежката вина
да бъдем от греха на крачка?
***
Той знае: верността сега не е на мода,
друг получава любовта й. Номер стар.
Все пак утеха има: в общия им дом я води -
послушен, поочукан тротоар.
***
Готов съм да направя чудеса:
да те спася (то на сърцето зов е)
от лоши хора, от беди, от катастрофи…
От теб самата как да те спася?
***
Ремонт на жилището. Третата световна
вилнее сякаш седмица из къщи.
А ми се пише лирика любовна.
Но яростно крещи Битът: „Задръжте го!”
***
Написано е всичко преди нас.
Ала Поезията раждат я причини
на някаква атавистична страст.
Тъй както Любовта. Милион години.
***
Сънят следобеден излишен е -
половина нощен сън отне ми.
Тъй кратките четиристишия
откраднаха ми две поеми.
